Дъщерята на този човек се омъжва. Младоженците поемат всички разходи по сватбата. Те не искаха да притесняват родителите си. Те са възрастни, сами ще си направят почивка. В това няма нищо изненадващо.
Меко казано, доведената ми дъщеря не ме харесва. Въпреки че, от своя страна, не съм й направил нищо лошо. Баща й се е развел с бившата си съпруга много преди мен.
Но тя ми намеква при всеки удобен случай, че именно аз съм развалил семейството им. Въпреки че когато се запознах със съпруга си, той отдавна живееше сам и беше официално разведен. Но колкото и да се опитвам, дъщеря му все още не иска да общува с мен. Затова тя покани баща си на сватбата си, но аз не дойдох.
Това изобщо не ме разстройва. Защото, ако се замислите, това е неин проблем. По някакъв начин мога да се справя без нейната комуникация и тази сватба. Само че съпругът ми не знае какво да прави в тази ситуация. Той не иска да отиде без мен.
Защото смята, че това не е подходящо за мен. Затова не може да отиде с мен. Защото дъщеря му не иска да разваля такъв значим ден с моето присъствие. Затова реши изобщо да не ходи там. Той реши да ме поздрави по телефона.
И да прехвърли подаръка на картата и това е всичко. Не можете да го направите! Такова отношение към единствената ви дъщеря ще провали цялата сватба и бъдещите им отношения.
Как може да не отидете на сватбата на дъщеря си? И да не я видиш в сватбената й рокля? Въпреки че ми се струва, че дъщеря ми наистина не иска да го види там. Тя го кани сама, знаейки, че той няма да отиде там сам.
Ако имаше нужда от него, щеше да го покани с когото и да било, стига да дойде. Но цялата тази ситуация е странна. Честно казано, не искам да го оставям да си тръгне сам. Това е друг град, на 5-6 часа път с кола от нас.
Това означава, че ще трябва да пренощува някъде. Не, изобщо не ми харесва. Не че съм много ревнива, но се чувствам некомфортно. Предложих му друг вариант. Двамата с него ще отидат направо в службата по вписванията, където ще се оженят.
Той ще отиде сам на церемонията. Междувременно аз ще го чакам в колата. Изобщо не се срамувам или обиждам. След церемонията той ще поздрави младоженците и ще им даде подарък.
След това всички ще отидат на ресторант, а ние ще се приберем у дома със спокойна душа. И така, какво трябва да направим? В най-важния момент той ще бъде с дъщеря си. Той ще види красивата си дъщеря в сватбената ѝ рокля, ще се снима с нея и ще я поздрави.
Не си ли заслужава да пътува 6 часа дотам и толкова обратно? Защо бих отишла? Защото това е дълъг път. За да не му е скучно. И за всеки случай, ако нещо се случи по пътя. Добър вариант ли е това? Какво мислите?
