След гимназията постъпих в университет в столицата без никакви проблеми и напуснах родното си село. Справях се добре с обучението си. По време на стажа си в болницата се запознах с един прекрасен човек на име Юра.
Той лежеше в отделението по травматология със счупен крак. Някак си веднага се привързах към него с цялото си сърце. Той ми се стори много близък.
Отначало го посещавах често и си говорехме за всичко. Той ми разказа своята история. Момчето произхождало от сиропиталище, загубило майка си в ранна възраст и никога не познавало баща си.
Той се чувствал много самотен на този свят. Продължихме да общуваме извън стените на затвора. След това започнахме да се срещаме. На една среща Юрий дойде с пръстен и ми предложи брак.
На следващата седмица отидохме в къщата на родителите ми в селото, за да се срещнем преди сватбата. Видях, че Юрий е много нервен, и се опитах всячески да го успокоя. Той се страхуваше, че родителите ми няма да го приемат, защото е сирак.
Майка ми обаче ни прие много радушно и веднага прегърна Юра. Баща ми беше предпазлив, както към всичките ми гаджета, и задаваше много въпроси.
Но Юрий не се обърка, отговори на всичко. Баща ми също одобри Юри и го покани да отиде с него на риболов. На следващата сутрин намерих майка ми в кухнята да седи и да изглежда много разстроена.
Татко също изглеждаше много мрачен. Извика мен и младоженеца и ни настани на масата. – “Съжалявам, деца, но вие не можете да се ожените.Юра и аз се спогледахме изненадано.
– “Защо?” “Юра е мой син. Запознах се с Наталия, преди да се запозная с майка ти. Тя забременя. Не се харесвахме, но аз не се отказах от детето, а й помагах във всичко.
Но после Наталия ми написа кратко писмо, в което казваше, че се е преместила и иска да започне живота си отначало. Не я потърсих, въпреки че непрекъснато мислех за сина си.
Вчера, когато Юрий ми разказа за майка си, докато ловихме риба, разбрах, че той е моят син. Съжалявам, но дори не знаех, че Наталка е починала. Бяхме шокирани.
Юри не изпитваше злоба към баща си. Те се прегърнаха един друг. Той беше щастлив, че е намерил семейството си. По-късно осъзнах, че изпитвам към него по-скоро роднинско чувство, отколкото любов. Сега имаме собствени семейства, но общуваме добре.
