Възрастна жена стоеше на вратата на супермаркета и бавно отхапваше колбас, докато преглъщаше сълзите си. От вратата излязъл млад мъж, приближил се до нея, сложил в краката ѝ две торби, пълни с хранителни продукти, и се върнал в магазина.
“О, сине, благодаря ти, къде отиваш, нищо друго не ми трябва.” Но мъжът не я чу. Няколко минути по-късно той излезе и подаде на жената друг пакет.
Жената го взе и каза: “Сине, това е твърде много за мен, не мога да поема толкова много, къде да сложа всичко това?” Младият мъж попитал какво още му трябва.
“Нищо, нищо повече, толкова съм ти благодарна, ти си толкова добър, моята благодарност към майка ти, че е отгледала такъв син”, казала старицата и прегърнала момчето. В очите ѝ се появиха сълзи. Напоследък не беше купувала никаква храна, само хляб.
Синът ѝ беше взел всичките ѝ спестявания и я беше изгонил от къщата. Беше останала без покрив, на открито. И изведнъж баба ми попита. “Скъпа моя, имаш ли нож в колата си? Имам нужда от нож, за да нарежа малко наденица.”
Младият мъж извади голям нож от колата. Жената разряза наденицата и изяде 5-6 парчета без хляб. Това бил любимият ѝ колбас. Съпругът ѝ винаги я купуваше. Тя си спомни за съпруга си. Колко грижовен беше той, колко много я обичаше.
Когато той починал, синът не обърнал внимание на майка си и в резултат на това взел всичките ѝ спестявания и я изгонил от къщата. Сега тя живее на улицата.Тя бавно отхапа от наденичката, като преглъщаше сълзите си.
– “Бабо, защо плачеш, какво се случи, имаш ли нужда от нещо друго?” – попита младият мъж. Бабата му разказала историята си. Той слушал мълчаливо, после поканил бабата да се качи в колата и я закарал до дома си.
Той на свой ред ѝ разказал, че е израснал в сиропиталище и няма роднини; винаги е мечтал за баба, която да му пече питки и да му приготвя закуска сутрин. “Ти ще бъдеш моята баба, ще живеем заедно.”
На сутринта от кухнята се разнесе вкусната миризма на прясно изпечени сладкиши. Баба му наля чай и сложи чиния с лакомства на масата. Той погледна баба си с благодарност и каза: “Цял живот съм мечтал за това.”
