Кирил и Анна са деца от най-богатите семейства в столицата. За годежа им се съобщава във вестниците. Най-модерните списания следяха отблизо развитието на техния романс и дори говореха за него по радиото. Когато двойката се подготвяла за сватбата, бащата на Кирил починал.
Всички вече говореха, че сватбата няма да се състои и двойката най-вероятно ще се раздели, защото мнозина смятаха, че бракът им не е нищо повече от сухо изчисление. Въпреки това влюбените все пак се ожениха.
Цялата столица говореше за тях. Всички обсъждаха скромната рокля на Анна и влюбения поглед на Кирил.
Изглеждаше, че двамата доказват на целия свят, че парите са безсилни пред истинската любов. Три месеца след скромната сватба майката на Кирил се разболява тежко.
От известно време е на животоподдържащи системи и когато лекарите казват, че няма никакъв шанс, и решават да я изключат от апаратите, тя вика Кирил при себе си за последен разговор: “Дълго време… с баща ти не можехме… не можехме да имаме дете. Осиновихме те, сине… майка ти е жива. Намери я,
Тя каза и затвори очи. Кирил не можеше да повярва, но отхвърли всички съмнения и реши да отиде в родния град на покойната си майка и да потърси информация за себе си в местните сиропиталища.
Разбира се, всички подобни институции пазели конфиденциалност, но когато разбрал чий син е Кирил, веднага му предоставили информация за осиновяването му. Момчето разбрало адреса на биологичната си майка, Ксения, и отишло на адреса.
Там срещнал възрастна жена, която изглеждала така, сякаш е имала добър живот, но Кирил не я съжалил. “Ако си от организацията, нямаш какво да правиш тук”, казала тя и се опитала да затвори вратата, но Кирил я спрял.
“Аз съм твоят син, Кирил.” “Кирил – казала жената и се навела назад, – толкова дълго те търсих. Колко съм виновна пред теб, сине мой.
Тя се канеше да коленичи, но Кирил я спря. Оказа се, че бащата на Кирил е бил търговец, който е бил затворен като невинен и е починал там от добре позната болест. След това Ксения,
учителка по чужд език, е уволнена от работа. Нямала с какво да живее, затова предала сина си на година и половина в дом за бебета, но обещала да се върне за него, когато намери с какво да го храни. Кирил изслушал всичко това. Ксения му подари обеци, които баба ѝ беше получила от самата императрица.
Тя го помолила да подари обеците на снаха си, за чието присъствие подсказвал пръстенът на пръста на Кирил. Той дори не прегърна майка си, а взе подаръка и се върна у дома.
Вкъщи той разказа всичко на Анна, но тя вече не се интересуваше много от Кирил. По това време Анна често излизаше на разходка без Кирил, обвиняваше го, че винаги е на работа, и казваше, че напразно се е омъжила за него.
Веднъж свекърът на Кирил, като чул тези думи на дъщеря си, настоял дъщеря му да напусне съпруга си, като казал, че има по-добра партия за нея. Анна била твърде щастлива да го направи.
Кирил подписал всички документи, подал молба за развод и се преместил при биологичната си майка, тъй като нямал други роднини. Преди Кирил да е живял с майка си в руините и един ден, тя му дава ключовете от друг апартамент и казва:
“Сине, не искам да ти бъда в тежест. Когато арестуваха баща ми, а мен ме освободиха, разбрах, че скоро ще започнат да отнемат цялото ни имущество. Баща ти и аз ремонтирахме този апартамент.
Остани си там, все още си млад, свикнал на добър живот, а на мен тук ми е добре, не се притеснявай. Отначало Кирил убеждаваше Ксения да се премести с него в новия апартамент, но после се отказа, взе ключовете и се настани.
Година по-късно Анна и баща ѝ започват да се обаждат на Кирил и да се извиняват за решенията си, но Кирил няма време да ги изслуша.
Той живееше с любовта си в ремонтиран апартамент, докато Ксения живееше в новото си едностайно жилище и очакваше с нетърпение появата на внука си.
