Имам четири сестри, всичките от различни мъже. Майка ми се е омъжвала цели пет пъти. Първият съпруг на майка ми я напуснал, когато тя била бременна.
След това срещна втория си съпруг, но и с него не се получи. Обещала си да не се среща с никой друг след това, но преди да мине една година, си намерила нов приятел и родила дете от него.
Майка ми се отнасяше към него много грозно. Когато е имала връзка с третия мъж, тя е срещнала баща ми и се е влюбила в него, което, направо казано, е предателство.
Имала е щастлив брак с баща ми, но преди 12 години той е починал, а две години по-късно тя си е намерила нов мъж. По никакъв начин не оправдавам действията на майка ми; те са най-малкото погрешни. Така тя ни е родила, но за съжаление отново е останала сама.
Развежда се и с последния си съпруг и окончателно слага край на личния си живот. Майка ми казва, че всички приличаме на родителите си, но тя има свой собствен характер, но не и аз.
Аз съм единствената, която прилича точно на баща си, и това ме кара да се чувствам много добре. Сестрите ми ми се подиграваха заради говорния ми недостатък и само по-голямата ми сестра ме подкрепяше и успокояваше.
Тя ме научи на много неща в този живот и, казано направо, тя беше тази, която ме отгледа, а не майка ми.
Когато тя се омъжи, тя ми липсваше, а другите ми сестри започнаха да ме унижават и обиждат още повече и постоянно повтаряха, че няма да постигна нищо в живота си.
Всичко се промени, когато се омъжих. Запознахме се в университета и след дипломирането си той ми предложи брак.
Сега живея доста добре и имаме заможно семейство. Сестрите ми ме помолиха да им простя и аз го направих: по-голямата ми сестра ме научи, че не трябва да се държи злоба към хората.
