Наследих селската къща на баба ми. Със съпруга ми решихме да я превърнем в лятна вила. Къщата е доста уютна, с красива градина, която ни дава възможност да релаксираме през уикендите далеч от шума и суетата на града. Децата също обичат вилата.
Те винаги очакват с нетърпение уикенда, когато излизат от града и могат да тичат боси по зелената трева.
Това лято свекърва ми и снаха ми дойдоха във вилата ни с трите си деца на възраст от 9 до 13 години. Те се появиха без предупреждение и с усмивка на лице заявиха, че ще останат през цялата ваканция.
Но ние със съпруга ми не предполагахме, че ще броим дните до края на празника. Първо в градината. Всичко зависеше от мен и съпруга ми. Никой от гостите ни не предложи да ни помогне през цялото лято.
Помолих съпруга си да поговори със семейството ми и те казаха, че през цялото лято са идвали във вилата, която според документите по право ми принадлежи, но дори не са се опитали да ни помогнат.
Съпругът ми ги заговори, те промърмориха нещо и това беше забравено. Най-големият ми син беше първият, който изгуби самообладание, защото му беше омръзнало свекърва ми да ме гони из имота по задачи.
Всички искат да си почиват тук, включително и майка ти. Има ли нещо, което можете да направите, за да й помогнете, или какъв пример давате на внуците си? Свекърва ми и снаха ми вдигаха голям шум.
Нахално започнаха да опаковат нещата си, но преди да си тръгнат, казаха, че със сигурност ще се върнат следващото лято, а накрая добавиха: – Може би дотогава синът ви ще се възстанови. Аз не спорих, но съпругът ми реши да сложи край на това.
Ако искате да се отпуснете, отидете в санаториум. След това най-накрая си починахме. Вече дори не ни се обаждат. Красиво е!
