Съпругът ми и аз имаме собствен апартамент. Наследих го от родителите си, които ми го подариха, когато навърших пълнолетие. Съпругът ми, от друга страна, сам изкарваше парите си. Той започна да спестява, когато беше студент.
След това си намери работа в добра компания и си проправи път нагоре. Успях да си купя апартамент, а сега имам добра позиция в компанията.
Имахме спокойна сватба, защото знаем как да пестим пари и да ги харчим за по-полезни неща, и е добре, че имаме еднакво мнение в това отношение, и двамата сме икономисти. В момента със съпруга ми живеем в моя апартамент, защото е по-близо до центъра на града и е по-лесно да се стига до работа.
Наехме апартамента на съпруга ми за известно време, преди да се появи свекърва ми с нейните проблеми. По-точно, не с проблемите на свекърва ми, а с тези на нейната дъщеря, сестрата на съпруга ми Анджела. Тя се омъжи, но не много успешно.
Нямаше нищо зад гърба си, нямаше дори колежанско образование, а си намери съпруг, който беше точно като нея. Какво са си мислили, когато са се оженили, е неизвестно.
Но със сигурност не и за бъдещето им.Те са хора на един ден – днешният ден е добър, така че няма нужда да мислят за утрешния. Оказва се, че Анджела вече е бременна. Бяха наели апартамент, но сега, тъй като всички пари трябва да отидат за бебето, нямат достатъчно пари, за да плащат наема.
Тогава свекървата ги премести в своята къща и се премести в апартамента на съпруга си. Освен това свекървата поиска да й плащаме наема, защото тя плаща наема на дъщеря си от собствените си пари.
А с раждането на детето на Анджела свекърва ми дори предложи да си поделим разходите със съпруга ѝ. Не разбирах защо трябваше да издържаме семейството на Анджела и докога свекърва ми щеше да живее в апартамента на съпруга си.
Тъй като и ние сме семейство, искаме да имаме дете и ни трябват пари за това. Но не можем да наемем апартамент заради свекърва ми, която продължава да отстоява правата си.
