Съседът ми беше самотен човек. Той нямаше никого. След като жена му го напусна, той се затвори в себе си. Въпреки възрастта си, той е много активен и енергичен човек. Реши да се премести във ваканционно селище.
Свежият въздух и слънцето се отразяваха чудесно на здравето му. Той вървял по пътя и чул звук от велосипед. Той отстъпил встрани, за да направи път на велосипедиста. Пуснал чантата на земята, велосипедистът я вдигнал и продължил по пътя си.
Той не се замисли за чантата, в нея нямаше нищо важно. Мислеше само за това, че са го ограбили посред бял ден – и то толкова лесно. Настроението му беше напълно развалено. Той продължи да върви и видя същия велосипедист. Той имал травма на коляното. Той дойде и каза, че Бог наказва всеки за лошите му дела.
Оказа се, че това е момиче. Тъй като на младини бил лекар, той прегледал коляното ѝ. Нямаше нищо нередно в коляното ѝ. Тя помоли да не я водят в полицията. Момичето обеща да не го прави повече. Тя беше много слаба: вероятно не беше яла нищо от дълго време.
Той бил мил човек, взел я в дома си и й дал храна. Момичето казало, че живее с майка си. Майка ѝ е много болна и те нямат пари за храна.
Той даде на момичето няколко консерви и малко пари. Но съседите му казали, че момичето е крадла, която ограбва всички, и че майка ѝ пие.
На следващата сутрин той отишъл в дома на момичето. Тя била единствената вкъщи. Тя плачеше от страх и му разказваше всичко за майка си.
Той я покани да заживее с него. И така си имал внучка! Той плачеше от радост всяка вечер. Най-накрая животът му имаше смисъл.
