Тетяна е на тридесет и шест години, а дъщеря ѝ Наста е на осем, когато забременява отново. “Ще имаме ли бебе?” Тя попита съпруга си. “Разбира се”, отговори Стас. “Имаме дъщеря, а сега ще имаме и син. Той ще поеме моята професия. Ще имаме династия от строители.
Съпругът ми беше строител и винаги се местеше от място на място. Семейството му го последва, разбира се. От една година живееха в нов град, в нов тристаен апартамент, предоставен им от компанията. Ултразвукът показа, че ще имат близнаци, близнаци.
“Ти си толкова сладка, Таня!” съпругът ѝ се зарадва. А това, че са момичета, е още по-хубаво, ще бъда заобиколена от най-красивия букет… Раждането на Таня беше безпроблемно. Момичетата се родиха здрави и силни.
Две красавици. – Таня, имаш много мляко. Можеш ли да нахраниш момчетата? Майка му го е изоставила и се нуждаем от нещо, което да го поддържа, преди да го изпратим в сиропиталище – попита я лекарят в родилното отделение.
“Каква кучка, как може да откаже такова красиво момче?” – помисли си Таня, когато видя как бебето заспа в ръцете ѝ, след като го нахрани. От този момент нататък Мишка, както Татяна нарекла момчето, останал при нея. Той лежеше до дъщерите ѝ и хъркаше спокойно.
“Таня, може би трябва да го приберем?” попита Стас, когато жена му му каза за момчето. “Страх ме е, скъпи.” “Можем да го направим! Където има двама, има и трима.
Настя и аз ще ти помогнем. Целият персонал на родилното отделение дойде да изпроводи Таня и трите ѝ деца. А още повече хора дойдоха да ги посрещнат. Роднини, приятели, колеги. Дойде дори собственикът на фирмата на Стас:
“Отделихме ви петстаен апартамент в нова сграда. В момента се ремонтира. Ще го обзаведем и за сметка на фирмата”, каза той на Татяна и Стас. “Ура, ще си имам собствена стая!” радва се Настенка. Минаха години.
Настенка вече е омъжена. Сестрите ѝ близначки учат в университета, те са икономисти. Също като майка си. А синът ѝ учи в политехническия университет. Той учи за строител. Той върви по стъпките на баща си.
