“Да изчезне от погледа, да изчезне от съзнанието” – така се казва, когато влюбените се разделят. За съжаление разстоянието може да накара дори майчината любов да изчезне. Поне така се случи с моята майка. Бях само на три години, когато майка ми замина на работа в Турция.
Разбира се, майка ми много ми липсваше, но тя постоянно ми изпращаше пари и някои страхотни лакомства с приятелите си. Две години по-късно майка ми се върна. Това беше благословия.
Скоро се оказа, че майка ми е дошла само за да се разведе с баща ми. Тя имала влиятелен ухажор и щяла да се омъжи за него. Баща ми попита какви са намеренията ѝ спрямо мен. Мама беше малко смутена, но каза, че не може да ме отведе, защото Фарух не иска това.
Татко беше щастлив. Но не разбирах защо майка ми ще отиде при някакъв странен Фарух, който така или иначе не ме искаше. Беше много неприятно, но все още не разбирах, че това означава пълно скъсване с майка ми.
И точно това се случи. Майка ми замина и никога повече не я чухме. Тя не се обаждаше, не се интересуваше от нас. Само на рождените ми дни ми изпращаше поздравителни картички по интернет и 100 евро. Може би ако това не се беше случило, щях да се чувствам по-добре.
В края на краищата всяко напомняне за нея беше и напомняне, че тя няма нужда от мен. Когато баща ми каза, че иска да се оженим, аз се уплаших.
Бях вече на десет години и самата дума мащеха ме натъжаваше. Но аз имах страхотна мащеха. Леля Нина ми даде толкова много топлина и любов, които никога не бях получавала от собствената си майка.
Дори след раждането на по-малкия ми брат отношението ѝ към мен не се промени. И онзи ден майка ми най-накрая се обади. Това беше шок.
По някакъв начин беше разбрала, че ще се женя, и се обади, за да каже, че иска да дойде и да организира сватбата ми със собствените си ръце, да направи всичко по най-добрия начин.
Представих я заедно с леля Нина и разбрах, че присъствието ѝ на сватбата би било напълно неуместно. Не исках да приемам и никаква помощ от нея.
Това й казах. Майка ми започна да ми разказва, че имала двама сина от Фарух, че те били просто прекрасни момчета и че тя искала да дойде с тях. Това не ме интересуваше. Но и аз не бях.
В края на краищата по време на целия разговор тя не попита нищо за мен, а говореше само за себе си и своите желания. Прекъснах потока на речта ѝ и я помолих никога повече да не ме безпокои.
