Аз съм на 61 години, а съпругът ми е с няколко години по-възрастен. Живеем в малък апартамент в града.
Голямата дъщеря е в чужбина, а най-малката – в столицата. Тя вече има две деца. За съжаление в началото на това лято майка ми почина. Баща ми остана в селото, съвсем сам.
Проблемът е, че баща ми се нуждае от грижи, каквито полагаше майка ми през последните години от живота си.
Сега баща ми е на 85 години и мога да кажа, че на практика не е в състояние да прави нищо сам. Не мога да прибера баща си: апартаментът ни е много малък.
Не мога да се преместя и в селото: там няма никакви удобства, няма топла вода, тоалетната е навън. Може би, ако бях с 20-30 години по-млад, щях да отида на село без никакви проблеми.
Но сега и аз не съм млад. Освен това скоро съпругът ми и аз ще имаме нужда от помощ и подкрепа. Затова трябва да се грижа за здравето си колкото се може повече.
Единствената възможност е да намеря болногледач за баща ми. Но проблемът с това решение е, че всички жители на селото ме осъждат и си шепнат помежду си колко лоша дъщеря съм.
Но аз няма да изпратя баща си в старчески дом с ужасни условия! Какъв е проблемът? Не знам как да ходя всеки ден по 50 км до баща ми. Но сега трябва да мисля за семейството си и не ме интересува мнението на хората.
