Бяха млади и безгрижни. Костя беше на 25 години, а Олга – на 20. Целият им живот е пред тях! В онзи летен ден Костя взе назаем колата на баща си и двамата потеглиха към езерото.
Денят тъкмо започваше и слънцето вече печеше. В очакване да се насладят на времето си насаме, младите хора се шегуваха и се забавляваха.
Пътят летеше към тях и това беше щастие! Костя погледна Оля – вятърът развяваше косата ѝ, тя прикриваше очи и спокойствие се разстилаше по лицето ѝ.
“Ще ѝ предложа брак – помисли си той, – точно днес. И родителите ѝ я харесват. Тя е умна и красива. Дори приятелите му ревнуват… …През цялото време, докато лекарите позволяваха, той беше с Оля.
Времето престана да съществува. Вкъщи той съобщи на родителите си, че ще се ожени за Оля. Майка му започва да плаче, а баща му и брат му единодушно отказват.
Те казаха, че защо трябва да го прави, че ще си съсипе живота. Той ще си намери млада и здрава жена, но животът му няма да се получи с това момиче, ще съжалява за това. Константин не можеше да повярва на очите и ушите си.
Съвсем доскоро те бяха почитали Оля, наричайки я почти дъщеря. А сега за миг се отказаха от нея. Той опакова нещата си и отиде при майка си Ола.Жената мълчаливо го пусна в къщата.
Константин не се извини на майка си, а просто каза: – Обичам я и ще бъда с нея до края на живота си. Никога няма да съжалявам за това, а тя ще бъде най-щастливата на света. Ще направя всичко за нея. Нямам нужда от никой друг. Нина Матвеевна заплака тихо. Така тримата се излекуваха.
С течение на времето Оля се научила отново да прави обичайните неща. Съпругът ѝ помагал за всичко. Така те се оженили почти веднага след изписването им от болницата. Оля закачи годежния си пръстен на връвчица на врата си. …
В ресторанта звучеше силна музика. Компанията празнуваше 30-ата годишнина от сватбата си. Това бяха Костя и Оля. Стари, посивели, но щастливи. Петте им деца и седемте им внуци седяха на масата…
