През целия си живот съм живял в шумния център на града. Съпругът ми искаше да може да вижда нашия площад в цялата му прелест от балкона. Затова той се изръси за хубав апартамент. Вече 10 години го няма и ми липсва ужасно. Когато излязох в пенсия, забелязах, че ми е много трудно в този огромен апартамент.
Първо, отнема ми много време да го почистя, въпреки че ползвам само една стая, но прахът е навсякъде. Второ, комуналните услуги изразходват половината от пенсията ми. Най-досадното е, че ми идват на гости многобройни роднини, които остават за по една седмица. “Апартаментът ти е голям, можем да се поберем всички”, казват ми неканените гости. След разговор с дъщеря ми реших, че е време да се отърва от този огромен апартамент. Зет ми намери клиенти, с които размених тристайния си апартамент за едностаен плюс добра сума пари отгоре, с която отидох на санаториум.
Останалата част от парите разделих между себе си и дъщеря ми. В новия апартамент зет ми направи козметичен ремонт, а аз донесох някои мебели от стария апартамент, както и посуда. Останалото оставих за новите собственици. Животът ми стана много по-лесен, тъй като магазинът за хранителни стоки се намираше срещу къщата, а магазинът за алкохол – на пет минути пеша.
Не можех да се наситя на новото си местожителство. Можех да почистя апартамента за половин час. Роднините ми вече не ме посещаваха, защото нямах място за тях. Дъщеря ми и внуците ми идваха всеки ден, защото живееха наблизо. Осъзнах, че трябва да прекарам старините си в малък, но уютен апартамент. Няма нужда да моля никого за помощ вкъщи. Щастлива съм само от мисълта, че мога да чистя и да приготвям храната си сама.
Харесва ми фактът, че живея в хармония и никой не я нарушава. Преди къщата ми приличаше на хотел, а той беше безплатен. Може би някой ще спори с мен. В края на краищата много хора го правят, но аз няма да променя мнението си.
