Киндрат, съпругът на Алена, веднага се разстройва, когато научава за диагнозата безплодие на жена си. Алена се натъква на петгодишно момче в гората. Тя го вдига и се отправя към селото.
Те я разпознали и й показали къщата, в която влязла с детето. Вътре тя намерила майката на детето да спи, пияна. Алена подаде на момчето сандвич с колбас, който носеше със себе си. То с радост го грабна и го изяде. “О, Боже мой – ужаси се тя, – толкова е малък и гладен. Как може да е така?
Алена се разходи из къщата. Беше мръсна и нямаше храна. Тя е празна, само дрехите на децата лежат на купчина в ъгъла. – “Няма да те оставя тук” – Алена взе бебето без колебание и се отправи към селския съвет. Там я посрещнаха с въздишка на облекчение.
– “Каквато и да е тя, Сидорова е майка на момчето. Ще се разберем и без теб, не е нужно да водя детето си тук. Името му беше Толия. Елена му даде книга, изпържи яйца и му наля мляко. След като се нахрани, той заспа. “Ти луда ли си?” Кондрат се върна вкъщи. “Той е дете на Нина. Изпрати го обратно при майка му.
– “Нямате нищо против да живее с нас?” Елена беше изненадана. Мъжът напусна Али. Аргументите му бяха следните: “Ти си безполезна жена, опитваш се да се утешиш с едно чуждо момче, така че се занимавай с него, но аз нямам нужда от такова щастие.
Ще си намеря друга жена”. Тогава дойде свекърва ми и каза: “Семейното ти огнище е угаснало. Тази къща е моя. Построи я моят прадядо. Така е. Вземи всичко, което имаш, и си тръгни. Върни гаджето на Нинка. w Алена си тръгна, като взе със себе си най-необходимото и още нещо.
Дешчица заведе Нинка в стаята ѝ, но тя отново спеше. Стаята все още е мръсна и бедна. “Толенка – наведе се Аля към бебето, – трябва да тръгвам сега. Но ще се върна. Петя се обърна и чу: “Вземи ме със себе си, Аля!”
“Не сега, Толенка! Ще се върна!” – Елена се обърна към бебето, плачейки… – Коя си ти?” – Нинка Сидорова онемя… – Елена съм аз – отговори тя, – моята статуя…
Когато пияната Сидорова се появи през нощта и повлече приятелката си, също толкова пияна жена, Елена ги блъсна във врата си. Тук няма да пиеш… – Чичо Гриша е тук – изкрещя Толик и се втурна към чичо си… Сидоров беше зашеметен.
Чистотата на къщата е добра, има храна в саксии. В чистия гардероб всичко е подредено на купчинки, спретнато и облечено. Пералнята се суши навън. Градът, обрасъл с бодили, се връща към нормалния си вид. – Уморени ли сте от пътя?
Измий си ръцете, аз ще те нахраня – усмихна се Аля на изненадания гост. “Това е жената на Киндрат” – Нинка излезе от сеновала. “Жена?”
Мъжът погледна изненадано към Олена. Олена и брат ѝ, който редовно я посещаваше, не позволяваха на Нинка да се “отпусне”. След като открадва заплатата на Елена, тя изчезва безследно. Алена плачеше тихо, когато Сидоров пристигна.- Елена, случи ли се нещо?
– С. Парите изчезнаха – и тя се разплака.- Къде е Нинка? – Не е идвала от три дни.- Парите също са изчезнали от три дни.- Да – заплака Алена.- Разбирам. Тя грабна парите и избяга. Как е възможно, Гриша?” – Изпратих детето на детска градина… Изпратих… Изпратих…
Сидоров прегърна плачещата Елена за раменете… Бабите споделиха последната “новина”: “Киндрат, бившият на Елена, казват, че иска да си върне жената.” – Той няма представа. Сидоров, казват, се е оженил за Елена и ще осинови Толик…
