Живеех със съпругата си и двете си деца в двустаен апартамент. Спокойният ни живот се промени, когато брат ми и приятелката му, които планираха сватбата си,
решиха да останат при нас за няколко дни, за да пазаруват в столицата. Предложихме им единична стая, което направи съпругата ми недоволна.
Опитах се да убедя съпругата си, че престоят им е временен и че те са членове на семейството, а не непознати. Въпреки това настроението ѝ остана кисело: явно очакваше с нетърпение заминаването им.
Въпреки грижовния им жест да приготвят вечеря всяка вечер, отношението на съпругата ми не се смекчи. Оттогава изминаха две години. Брат ми и съпругата му Аня ни каниха на гости няколко пъти, а Аня винаги се опитваше да се сприятели със съпругата ми Инга.
Инга обаче оставаше безразлична, вероятно повлияна от собственото си възпитание като единствено дете без братя и сестри.
Нейното нежелание да общува със семейството ми стигна до отказ да посети дома на брат ми.А ако отидех сам, жена ми се обиждаше, че съм я оставил сама. Опитите да я заблудя бяха напразни.
Брат ми, усетил напрежението, престана да се интересува от самотните ми посещения и не смееше да приема покани в дома ни, като винаги се позоваваше на натоварения си график. Той разбираше ситуацията, но реши да ми спести пряката конфронтация.
За съжаление често се чувствах неудобно заради поведението на съпругата ми към семейството ми. Въпреки неудобството си се чувствам безсилен да променя ситуацията.
