Женя взе маркуча и отиде да полее лехите в градината. “Чудя се защо засадих толкова много”, помисли си тя. Изведнъж й стана лошо. Женя се обадила на сина си, който повикал линейка.
Когато Андрий пристигнал, Евгения била изведена от къщата. Синът ѝ тръгна с нея. Цяла нощ стоял на стража на пейката до вратата на отделението, а на сутринта държал ръката на майка си. “Сине – каза тихо жената, – искам да ти кажа нещо. Синът се наведе и майка му прошепна нещо в ухото му.
Андрий подскочи и се загледа в майка си, застинала на място. Евгения готвеше за двама по навик, защото отдавна живееше сама, но не беше свикнала… Съпругът ѝ беше починал преди две години, а децата ѝ се бяха изнесли още по-рано. Най-голямото отиде на работа, а най-малкото – на училище.
Така Евгения заживяла сама, синовете ѝ били заети със собствените си дела и нямали време за старицата. Баба Женя непрекъснато се чудела какво не е наред със синовете ѝ. С по-малкия всичко е наред,
той все още учи, но по-големият е толкова съсредоточен върху кариерата си, че няма да помисли за семейството и децата си, а старата жена иска да изживее поне последните няколко години от живота си с внуците си, да има време да ги разбере, докато все още има възможност за това…
С тези мисли Евгения допи чая си и реши да свърши малко работа със земята, преди да е станало прекалено горещо. Ще изям половината от него… О, Женя, Женя… – каза си тя.
Докато работеше, тя се почувства зле. Старицата осъзнала, че земята бавно се изплъзва изпод краката ѝ. Първото нещо, което направила, било да вземе телефона, но тъй като не можела да си спомни номера на линейката, се обадила на най-малкия си син и му казала, че се чувства много зле, като го помолила да
извикайте й линейка. Синът отговорил с груб тон: “Виждаш ли, тя ще направи всичко, за да ме завлече при себе си… успокой се, мамо, попитай съседката си Людка за номера на линейката или тя ще намери кой да се обади. Откъде да знам номера на линейката в твоето село?
Синът каза още няколко нечленоразделни думи на оплакване и закачи слушалката. Бабата се чувстваше все по-зле от секунда на секундата. Тогава тя набра номера на стареца, но преди да успее да каже каквото и да било, старицата пусна телефона. Той веднага бил до майка ѝ и с него пристигнала линейка.
Лекарите решили спешно да хоспитализират Евгения. Синът ѝ не се отделял от нея и в болницата стоял на стража пред стаята ѝ, докато не му разрешили да види майка си. “Мамо, ти наистина ме плашиш, нали?
“Сине, трябва да ти кажа нещо, мисля, че няма да има по-подходящ момент за това – Евгения хвана ръката на сина си, – когато се омъжих за баща ти, ти беше на 2 г. Майка ти почина година преди да се запознаем…
двамата с баща ти не знаехме как да ти кажем, търсехме подходящия момент… – Мамо, знам всичко това. Серхий и аз видяхме тези документи в шкафчето ти. Знам, че майка ми е била добър човек.
Да, за съжаление, тя нямаше време да види първите ми стъпки и да чуе първата ми дума, но аз имах двоен късмет, защото съдбата ми подари теб. Благодарна съм ти за всичко, което си направила за мен и правиш всеки ден.” – Скъпа, съжалявам, ако съм развалила всичко. Просто не можах да се сдържа.”Съжалявам, че…”
Евгения започна да плаче, но синът ѝ не я остави да довърши. – “Мамо, няма за какво да се извиняваш. Ти си най-скъпият ми, най-любимият ми малък човек и никога няма да ти позволя да ме обидиш.
Но продължавай и не ме разстройвай, добре? Скоро ще те запозная с бъдещата си снаха. Тя е бременна във втория месец, скоро ще се оженим и просто искахме да ви разкажем за това по специален начин… не в такива условия.
Оздравявай скоро, за да не се налага да пренасрочваме нищо. “О, сине, къде ще отида? Готов съм да скоча нагоре-надолу още сега! Ако не ми бяхте казали по-рано, изобщо нямаше да се озова тук.”
Сълзите на Евгения веднага се превърнаха в сълзи на радост. И наистина, няколко дни по-късно тя е изписана от болницата и се премества за постоянно при най-големия си син и бременната си снаха. Така започва нов светъл лъч в живота на старата жена.
