Аз съм вдовец. Децата ми живеят отделно и понякога ми идват на гости. Въпреки че не са богати, те живеят в мир и хармония. За да разведря самотата си, реших да осиновя куче от приют и го кръстих Бакс.
Сега той е най-добрият ми приятел. Пенсията ми е малка, стига само за храна и лекарства. За сметка на това имам допълнителен доход – събирам стъклени бутилки и ги продавам.
Това поне са някакви пари. Съседите вече знаят за приходите ми, затова сами ми носят бутилки. Всички в нашия двор много харесват моя Бакс. Затова носят кости на четириногия ми приятел заедно с бутилките.
В нашия град има фабрика, в която всяка седмица нося бутилките. Заплащането там е много по-високо, отколкото в пункта за изкупуване на стъклени опаковки близо до дома ми.
Днес трябваше отново да занеса бутилките в завода. Но се случи нещастие. Старият ми автомобил не искаше да запали. После запали и аз тръгнах.
Нямах време да намаля скоростта преди светофара, затова одрасках колата пред мен. Така влязох вътре. Един младеж излезе от колата, погледна колата, а после се обърна към мен.
– Оставил си очилата вкъщи или какво? Не виждаш ли къде отиваш? – Кой сега ще ми поправи колата? – Удряше ме. – Сине, как ще поправя такава скъпа кола?
Имам малка пенсия… – казах и ми се прииска да падна през земята. – Не ми пука за пенсията ти. Няма да плащам за твоето невнимание – продължи той, преминавайки на “ти”. “Съседът ми минаваше покрай нас. Тя видя колата ми и спря.
Съседът се приближил до младежа и започнал да му говори: “Остави дядо си на мира. Ако баща ти беше на негово място, щеше ли да говориш така дръзко? Момчето се препъна в думите си. Очите му моментално се напълниха със сълзи.
Оказа се, че баща му отдавна е починал. Той се извини и взе телефонния ми номер. Върнах бутилките и се прибирах вкъщи, когато получих обаждане от непознат номер.
Беше човекът, чиято кола бях надраскал сутринта. Попита ме за адреса ми и час по-късно дойде в дома ми с цяла торба хранителни продукти за мен и Бакс.
Човекът ми даде номера на сервиза, в който трябваше да поправим колата ми. Човекът каза, че ще я поправи. Исках да му върна парите за покупките, но той не ги взе, а също така ми даде пари за ремонт на колата.
– Съжалявам за поведението си. Все още съм разстроена. Ако имаш нужда от помощ, не се колебай да се свържеш с мен – каза той и си тръгна.
