Преди няколко седмици със съпругата ми решихме да отидем на почивка с влак. И двамата бяхме изтощени след дългия ден и веднага щом седнахме на местата си, заспах.
Съпругата ми Наталия, от друга страна, не можеше да си почине и се луташе из вагона. Около полунощ се събудих и разбрах, че Наталия не се намира никъде. Претърсих вагона и дори се опитах да ѝ се обадя, но тя не отговаряше.
Разтревожен, помолих кондуктора за помощ. “Извинете, видяхте ли жена ми?” – попитах, показвайки ѝ снимка. Тя предложи да изчакаме до сутринта, за да я намерим, и след това, ако съпругата ми не се появи, тя ще ни помогне.
Съгласих се и й показах отново снимката на съпругата ми, в случай че я срещне. На сутринта кондукторката ме събуди и ми каза, че е видяла човек в съседното купе, който приличал на Наталия. Отидохме да проверим и когато отворихме вратата, се изненадах.
“Какво става тук?” – попитах с виновен вид и се опитах да обясня: “Съжалявам, срещнах един стар приятел и просто си наваксвахме. Наталия изглеждаше виновна и се опитваше да обясни: – Съжалявам, срещнах стар приятел и просто си наваксвахме.
Не е това, което изглежда. Но аз бях ядосан. Купих си билети за следващия влак и няколко дни по-късно си подадох оставката. Наталия се извини, но аз не можех да ѝ простя за такава долна постъпка.
