Андрий отива в селото, за да отпразнува годишнината на майка си. За съжаление, той пътуваше сам. Синът му се разболява, а съпругата му остава с болно дете.
А сестра му Тома имаше някаква спешна работа, така че и тя не можеше да дойде. Андрий донесе подарък за седемдесетия си рожден ден – голяма торта и огромен букет рози. Животът на Андрий беше успешен.
Имаше диплома, съпруга, син, собствен апартамент, собствен бизнес, собствена кола. Сестра ми, която беше със седем години по-малка, също беше завършила университет. Но нейната цел не беше успех в кариерата, а успешен брак.
В резултат на това тя и дъщеря ѝ се развеждат. Братът всеки месец превежда достатъчно голяма сума пари по картата на сестра си, така че тя и племенницата ѝ да нямат за какво да се притесняват.
Отначало, след развода, той се опитва да помогне на сестра си да печели повече пари, но Тома не иска да го слуша, затова братът се отказва от нея и ѝ помага само финансово. Партито беше успешно, всички се забавляваха много и гостите си тръгнаха доволни. Андрей помогна на майка си с почистването.
След това си легна. Но не заспа. Затова излезе навън. За да пуши. И изведнъж чух майка ми да плаче. Той отиде при нея. “Какво става, мамо? Олга Захаривна се разплака и каза на сина си цялата истина.
Том отдавна не е посещавал майка си. Тя е разстроена, че Олга отказва да ѝ остави къщата си. Тома вярваше, че брат ѝ има всичко, но тя се нуждаеше от него.
Фактът, че Андрей беше ремонтирал къщата и беше инвестирал много пари в нея, а Тома не му беше дала и стотинка, не я притесняваше. Освен това сестра ми вземаше пари от майка ми…
Когато Андрий се върна в града и се погрижи за всички неотложни дела, той покани сестра си на ресторант. Когато сестра му седна на масата, брат му направи знак на сервитьора и той донесе поднос, покрит с метален капак. Андрей кимна и Тома, очаквайки изненада, вдигна капака. В подноса имаше чиния с близалки.
Тома изненадано погледна брат си. “Помниш ли, когато беше дете, това бяха любимите ти лакомства? И мама не можеше да ни поглези с нищо друго. Помниш ли?” Андрей каза:
“Да. И? – Ако продължаваш да мислиш, че всички са ти длъжни, тези карамели ще се върнат в живота ти! Няма да ти пращам повече пари. И не безпокой повече мама.
“Ако искаш шоколад, заслужи си го.” – Но, Андрей… – Казах всичко. Тогава си помисли сам!” – прекъсна ме брат ми и стана от масата.
