Преди шест години майка ми се омъжи за втори път. Тя се разведе с баща ми, когато бях на седемнайсет години. Той отиде при семейството си на юг, а майка ми остана в същия апартамент.
Не бях изненадана от развода им, защото винаги съм виждала, че те не са подходящи един за друг. Баща ми е спокоен и кротък, а майка ми е човек с характер, който не всеки може да издържи да бъде около нея.
Вече бях възрастен, така че не се налагаше да обяснявам нищо. Общувах нормално и с майка ми, и с баща ми. Най-често, разбира се, с майка ми, защото живеем в един и същи град. Но вече не живеехме заедно, а само си говорехме.
Отначало живеех в общежитието на университета, а на двадесетия ми рожден ден баща ми направи кралски подарък – купи ми едностаен апартамент. Майка ми се занимаваше активно с личния си живот и не любопитстваше за живота ми.
Аз направих същото за нея. Ето защо разбрах, че тя се е събрала с един мъж, когато са били на път да узаконят връзката си. Това беше изборът на майка ми, но аз не харесах този човек веднага.
Темпераментът на мама не е подарък, а там е още по-добре. Но мама беше замръзнала и го гледаше така, сякаш беше нещо голямо и незимотно. Е, нека си го вземе, ако му харесва. Младоженците живееха на територията на майка ми.
Новият ѝ съпруг беше бездомник, бившата му съпруга също го пусна вкъщи, а след развода той не отиде никъде. Преди да заживее с майка ми, той наемал стая в общежитие.
“Представяш ли си, той е ремонтирал стария си апартамент, купил е всички мебели, а тя се държи така с него!” – ми каза майка ми през сълзи.
Аз отново запазих мълчание, въпреки че вярвам, че жената е постъпила правилно, и окончателно се убедих в това след следната фраза: “Той е прав да не ѝ плаща издръжка. Тя така или иначе ще похарчи всичко за себе си. Освен това тя разказва на детето нещо за баща му, а то дори не иска да говори с него.
Синът там, ако не се лъжа, е вече на петнайсет години, така че не е лесно да се “разкаже” на такова дете. Достатъчно е веднъж да поговори с баща си, за да разбере всичко.
Но запазих тази мисъл за себе си. Не виждах смисъл да доказвам каквото и да било на майка ми. Не беше за мен да живея с такъв дар.
Аз самата се омъжих и имам син. Майка ми дойде да посети внука си сама, защото съпругът ѝ “не може да понася шума и детския плач”. Това не ме разстрои ни най-малко, нямах никакво желание да пресичам отново пътя си с него, но щеше да ми се наложи.
Сега синът ми е на пет години и понякога ходим на гости на майка ми. Понякога ни се налага да се срещаме със съпруга ѝ, а той никога не е мълчал. Винаги ще каже нещо за отглеждането на децата, макар че не е негова работа да мърмори на кравата, той самият е Баща на годината. Но по-често идвахме, когато той беше на работа.
А той работеше на всеки три дни, някъде на дежурство в някакъв обект. Когато го нямаше, дори оставяхме внука ни при майка му за една нощ. Неотдавна със съпруга ми бяхме поканени на сватба от стари приятели. Събитието се състоя извън града, така че беше планирано да останем там за една нощ.
Щеше да е проблематично да вземем детето с нас, то все още е твърде малко, за да понася безпроблемно такива дълги пътувания и събития.Попитах майка ми дали може да остане с внука си за два дни. Тя провери датите, попита съпруга си какъв е графикът му и каза, че може да го направи.
Съпругът ѝ заминаваше за един ден, а преди да пристигне, майка ѝ щеше да заведе сина си при нас и да ни чака там. Всичко вървеше перфектно, ние си тръгнахме с чиста съвест. Но решихме да не оставаме за през нощта.
Атмосферата не беше приятна. Решихме да се приберем вкъщи, за което забравих да кажа на майка ми. Когато пристигнахме при нея, ме очакваше нещо невероятно. Отключихме вратата със собствения си ключ и останахме зашеметени.
Синът ми спеше на креватче в коридора. Майка ми има тристаен апартамент, а детето спеше не на легло, а на старо креватче в коридора без светлина, въпреки че помолих майка ми да е близо до него, защото понякога можеше да се събуди през нощта. Майка ми и съпругът ѝ са в киното и гледат филм. Влизам с ням въпрос на лицето си.
И знаете ли какво? Този джентълмен имаше такава корона на главата си, че започна да се възмущава защо съм дошъл в дома му без предупреждение. Неговата къща? Той има само протеклите си чехли и една мухлясала мазилка, а подът на апартамента е законно мой.
Казах му го, а също така го предупредих, че ако на сина ми дадат легло в коридора, ще направя същото и утре ще инициирам размяна на апартаменти, за да получа своя дял.
Взехме момчето с нас, то спеше и не усещаше нищо. На следващия ден говорих с майка му и тя пееше като славей. Каза, че не са възнамерявали да слагат детето да спи в коридора. То просто си е играло на креватчето там и е заспало.
Да! Той заспа по пижама върху възглавницата и чаршафа, които донесох, и аз веднага повярвах. Съпругът ми също се чувства неудобно от тази ситуация, но ме моли да не се вълнувам и да не развалям живота на хората, защото те вероятно са разбрали всичко.
Но аз не искам да се успокоявам. Ще взема това, което е мое, и ще ги оставя да правят каквото си искат. Какъв поздрав е отговорът? Или греша?
