Винаги съм знаела, че майка ми обича да харчи много пари за дрънкулки. Дори когато баща ми беше жив, двамата с майка ми се караха за навиците ѝ да харчи.
Баща ми е мъртъв от осем години, но навиците на майка ми са все още налице. Когато се пенсионира, за първи път ме помоли за пари.
Пенсията ѝ не стигаше, за да направи някои покупки. Честно казано, не разбирах къде отиват парите. Защото аз сама купувам храната и лекарствата на майка ми, тя има много неща, така че къде ги харчи?
И тогава наскоро майка ми ми се обади и се разплака в телефона. Оказа се, че вече е натрупала лихви по заемите си и не е в състояние да ги плаща. Когато отидох с нея в банката, очите ми направо изскочиха от главата от сумата, която чух.
Проведох сериозен разговор с майка ми. Оказа се, че тя вече не си спомня за какво харчи парите си. Затова отишла в дома на своя приятелка в съседния град, защото й трябвали пари за път и за подаръци.
Там тя си купила много хубаво пухено яке, палто от овча кожа и нови ботуши.Тогава реших да предложа на майка ми бизнес сделка.
Щях да купя от нея част от апартамента, да стана собственик на самия апартамент, а след това майка ми щеше да отиде във вилата. Парите, с които ще купя нейната част, ще отидат направо в банката, за да се изплатят всички заеми.
Майка ми се съгласи. Но после си спомни, че в селото, където се намираше вилата, нямаше нормални супермаркети или търговски центрове.
Тя се притесняваше как ще живее без нови дрехи. Казах й, че няма да й се налага да купува нищо в селото, защото ще живее само с пенсията си, така че няма да има време да хвърля пари.
