Веднага след сватбата със съпруга ми решихме, че искаме деца. Съпругът ми имаше добре платена работа. Живеехме в тристаен апартамент, който той купи, преди да се оженим.
Минаха около четири години, но аз все още не можех да забременея. Тогава реших, че трябва да си запиша час в клиниката и да си направя тест.
Дойдох на срещата и веднага направих всички необходими изследвания. Беше добре, че всичките ми страхове не се потвърдиха. Започнах да плача от радост, когато лекарят каза: “Вие сте абсолютно здрава”, а след това добави:
“Нека съпругът ви дойде на контролен преглед. Когато съпругът ми се върна от работа, реших да поговоря с него и да му разкажа всичко. Мислех, че няма да има нищо против да бъде прегледан, но той се съгласи. Взе си почивен ден и на следващия ден отиде в клиниката. Връща се у дома късно през нощта.
Изглеждаше доста зле. Когато го попитах защо не отговаря на телефонните ми обаждания, той каза, че не иска да ме разстройва. Лекарят каза, че не може да има деца.Единственият изход беше да се подложа на ин витро, но съпругът ми отказа тази процедура. Не можех да спя и нощем ми идваше наум да осиновя дете.
По време на закуската разказах на съпруга си за идеята си, а той каза, че трябва да помислим върху това. Искахме да скрием осиновяването, затова напуснахме града си за шест месеца. Съпругът ми работеше като програмист, така че лесно можеше да работи от вкъщи. Започнахме да подготвяме всички необходими документи за осиновяване.
Бяхме на седмото небе от щастие, когато получихме положителен отговор. Тогава казаха, че ако има отказ в родилния дом, веднага ще ни информират. Месец по-късно получихме дългоочакваното обаждане. Посрещнаха ни и ни казаха, че можем да дойдем и да видим бебето. Не загубихме и минута.
Съпругът ми и аз се притеснявахме, защото това беше малко дете. Медицинската сестра дойде при нас с бебето. То спеше сладко. Тя каза, че ще донесе още едно и ще можем да изберем.Отказах, като казах, че ще вземем този. Беше момче.
Той ме погледна нежно и започна да маха с ръце. Взех го в прегръдките си и го прегърнах. Просто не можех да опиша емоциите, които изпитвах в този момент. Нарекохме бебето Богдан. Седмица по-късно се върнахме в родния си град като пълноправно семейство.
Получихме поздравления и подаръци от нашите роднини и приятели. Оттогава съм изцяло погълната от грижите за деца. През уикенда решихме да изкупим вината за бебето: последвах Богдан в стаята и припаднах. Съпругът ми веднага извика линейка.
Откараха ме за преглед. Съпругът ми и синът му дойдоха с мен в болницата. По-късно лекарят му каза, че няма нищо страшно, това се случва по време на токсикоза. “Каква токсикоза?”, попита изненадано мъжът.
“Обикновена токсикоза”, каза лекарят и си тръгна. Имах голяма кавга със съпруга си. Той започна да ме обвинява в изневяра. Опитах се всячески да го убедя, че не съм изневерявала!
– Как не изневерихте? Миналата година един лекар ми каза, че никога няма да мога да имам собствени деца. На следващия ден отидох в същата клиника, където бях получил разочароващата диагноза, за да се изследвам отново.
Когато моят Виктор получи всички резултати, той зададе на лекаря един въпрос: “Как можа да се случи това? Тогава ми казахте, че съм безплоден.” – Господин Виктор, трябват ни няколко дни, за да проучим подробно тестовете ви. Съпругът ми се прибра вкъщи с огромен букет рози и златен пръстен.
Той ми се извини, че в началото не ми е повярвал. Помирихме се и осем месеца по-късно ни се роди дъщеря, Диана. Шест месеца по-късно съпругът ми беше насрочен за нов преглед, за да се уверим, че се справя добре. Сега дъщеря ни е на 1,5 години, а синът ни скоро ще навърши 3 години.
Очакваме третото си дете, въпреки че тази бременност е доста трудна за мен. В клиниката ни казаха, че не сме първите, които осиновяват дете, и че такова чудо се е случило след това! Хареса ли ви историята?
