Г-жа Владислава отглежда внука си сама, без ничия помощ.
Случило се така, че дъщеря ѝ и зет ѝ трагично загинали в катастрофа, затова тя взела малкия 6-годишен Камил от града в къщата си на село.
Момчето израснало като възпитан и дружелюбен млад мъж. Сега той е на 20 години и живее с баба си.След завършването на гимназията заминава за града, за да учи, но по това време г-жа
Ладислава получава първия си инсулт. Добре, че един съсед ѝ помогнал, защото кой знае какво щяло да се случи. Камил бил много притеснен за баба си, затова прекъснал следването си и се върнал в провинцията, за да се грижи за нея.
В края на краищата не можеше да остави единствената си роднина да се грижи сама за себе си, особено след като баба му получи втори инсулт и сега е прикована на легло. Камил се справя доста добре с всички задължения в къщата.
Той готви, храни баба си, облича я и пере.Все още работи при местния фермер като майстор – каквото има за вършене, го върши Камил.
Всички в селото съчувстват на бедното момче, виждат колко му е трудно.Мъжете от селото са му помогнали да ремонтира покрива на къщата си, а чиновниците са организирали безплатни строителни материали.
Често идват и съседите, които носят прясно мляко, топли кифлички или нещо друго. Камил не възнамерява да се премести в града и да устрои живота си там.
Той вече е решил да остане на село при баба си.Той няма да остави най-близкия си роднина в бедност, както някога тя не го е оставила.
