Бях на 19 години, когато се омъжих. Със съпруга ми мислехме да вземем къща под наем, но майка му предложи нещо различно: да живеем при тях. Предложението не ме заинтересува, но въпреки това реших да се съглася.
Жилището в семейството на съпруга ми беше голямо: въпреки че освен родителите ми там живееше и сестра ми, имахме съвсем отделна стая. Веднага след като се преместихме там, се почувствах нормално, но после забелязах, че свекърва ми пести пари за всичко.
Пазаруваше само веднъж седмично на пазара, като свекърва ми проверяваше цените и касовите бележки. Дрехите се купуваха само по време на разпродажби. Ако някой забравеше да изключи осветлението в къщата, започваше скандал.
Микровълновата печка и пералнята отново бяха забранени, за да не се разхищава електроенергия, а по-късно правилото беше разширено дори до сешоара. Това обаче все още не ме притесняваше толкова много. Това, което беше капката, която преливаше през чернотата, беше въпросът за водата.
В тази къща беше нормално да се мием веднъж седмично в неделя, за да използваме възможно най-малко вода. Бях свикнал да се къпя всеки ден. Сега това беше забранено. Имаше сутрини, когато посещавах една приятелка преди работа и тя ми позволяваше да използвам банята ѝ и да си измия косата.
Също така можех да се измивам тайно, когато бях сама вкъщи. Това ме дразнеше и предложих на съпруга ми да наеме отделен апартамент, за да можем да живеем заедно като истинско семейство.
Но той отказа, като каза, че се чувства добре там, защото е бавно и близо до работата. Не разбирах как е възможно това.Тогава реших да поговоря със свекърва ми и да ѝ предложа да плащам за комуналните услуги и водата, които ползвам.
Тя се съгласи. И тогава по телевизията имаше предаване за Китай, в което се казваше, че семействата там много трудно пестят вода, дотолкова, че всички се мият в една и съща баня, без да сменят водата.
Първо децата, после жената и накрая мъжът. Свекърва ми предложи да въведем такава система в нашата къща на една семейна среща. Не можех да повярвам, но всички сметнаха, че това е чудесна идея, и още следващата неделя всички се изкъпаха по веднъж заедно.
Трябваше да дойде моят ред след сестрата на съпруга ми, но аз отказах такава “чест”, не можех да се накарам да вляза в тази вода. Всички се измиха и после седнаха толкова доволни. Погледнах ги и ясно разбрах, че не мога да издържам повече.
Отново повдигнах въпроса за наемане на отделен апартамент. Съпругът не искаше, но аз споменах за развода: или това, или се връщам при майка ми и ако тя не промени решението си, се разделяме.
Минаха две седмици и мъжът все още не отстъпваше. Бях невероятно щастлива. Наехме отделен апартамент, но скоро разбрах, че мъжът няма да промени навиците си. Вече ми беше забранено да прахосвам ток и вода.
Търпението ми се изчерпа и реших да се разведа със съпруга си завинаги. Той веднага се взе в ръце и си тръгна, без дори да протестира. Сега живея сама, наемам апартамент и имам достатъчно пари за всичките си нужди. Вземам душ всеки ден и сега не разбирам как можех да издържам толкова дълго без него.
Единственото, за което съжалявам, е, че изобщо се съгласихме да живеем със свекърва ми. Вероятно щяхме да се разберем със съпруга ми по някакъв начин, ако не бяхме взели това решение…
