Баба ми винаги е казвала, че трябва да поддържаш отношения с роднините си, каквито и да са те. Трябва и това е всичко.
Такова възпитание. Разбира се, аз го поех, но вече нямам сили за сестрата на съпруга ми. И не само аз, брат ми също го усеща. Случи се така, че родителите на съпруга ми й купиха апартамент близо до нас. Тя е на 38 години, разведена е и няма деца.
Винаги съм била отворена за контакти с роднините на съпруга ми, но тази странна дама ме отегчи достатъчно. Без покана тя може да дойде в дома ни след работа и да поиска да вечеря.
Въпреки че изобщо не сме толкова интимни с нея. Не само че идва все едно е у дома, но и се оплаква на баща си, че съпругът ѝ отказал да я закара до работа. В резултат на това ми се е налагало да я карам, за да не се карат с баща ѝ.
“Все пак пътуваме по един и същи маршрут!” – твърди тя, но това е само излишна уловка, защото заради нея едва стигаме до работа.
Вечно лазеща по нервите, безцеремонната сестра вечно ни гледа на живо и дава съвети, за които никой не я е питал.
Според съпруга ѝ отношенията им винаги са били обтегнати, така че това поведение не може да се нарече ревност, но защо тогава тя влиза при нас?
За мен това е загадка. Вече й показахме по много начини, че не желаем да контактуваме, но това не я трогва. Трябва ли да се отдалечим колкото се може повече или какво?
