Съпругът ми, Збигнев, има син от предишен брак. Казва се Адриан, на 18 години е и вече е възрастен мъж, но се държи като дете. Когато Збигнев се развел с първата си съпруга, Адриан останал при майка си.
В един момент обаче майката предпочита личния си живот пред сина си и започва да води вкъщи различни мъже, един след друг. Разбира се, това не може да завърши добре.
Адриан едва завърши училище и беше отблъснат от следването си в университета – не за сметка на майка си, разбира се – и Збигнев плащаше за всичко. Но синът ми беше незабавно отстранен от университета заради отсъствия.
Веднага се вижда какъв човек е, а на мен ми се струваше, че майка му дори е доволна от този развой на събитията.
В края на краищата това ѝ даде възможност да доведе Адриан в нашата къща, за да може баща му да се грижи за него, а аз съм сигурен, че в този момент майката не е изпитвала никакви чувства към сина си.
Просто е искала да остане сама в двустайния апартамент. Цялата тази ситуация не ми носи утеха, но нищо не може да се направи. Когато се омъжиш, семейството на съпруга ти става твое семейство.
Особено когато става въпрос за сина ти. Живеем в частна къща, в която Адриан има отделна стая. Сякаш нищо лошо не е било предизвестено.
Оттогава обаче е като по дяволите. Все още не мога да разбера дали Ейдриън прави всичко възможно, за да ме дразни, или просто е толкова невъзпитан. Откакто момчето се премести при нас, се опитвам да установя добри отношения с него. Но не успявам в нищо; той се разхожда из къщата с обувките си, сякаш това е нормално.
Оправдава го с това, че къщата ни е частна. Но какво от това? Тук имаме всички удобства, точно като в градски апартамент. Попитах го дали се държи по същия начин в дома на майка си, но не получих отговор.
Няколко дни по-късно отидох да почистя стаята му и открих купища хартийки от бонбони и бутилки от кока-кола. Боклуците бяха буквално разхвърляни по ъглите – как е възможно това? – Бях възмутена.
Буквално всичко, до което Адриан се докосне, веднага се превръща в бъркотия. Чувствам се като прислужница. Постоянно чистя след него, а той не иска да яде това, което готвя. Казва, че майка му готви по съвсем различен начин.
Предложих му да си готви сам, защото вече е възрастен, но това беше огромна грешка. Той наистина сготви, но след това кухнята изглеждаше така, сякаш през нея е минал ураган. Подът беше покрит с боклуци, а масата – с трохи. Всички продукти бяха оставени на масата, сякаш нямахме хладилник.
Мивката беше пълна с мръсни съдове. И аз бях тази, която трябваше да почисти всичко това. Съпругът ми не отговаря на въпроса ми колко дълго Адриан ще живее с нас. Но е намерил някаква работа за сина си, за да разбере той стойността на парите и времето.
Адриан не изглежда да се противопоставя на това. В края на краищата, той самият трябва да е бил уморен да седи вкъщи по цял ден.
Намерил си е работа като куриер. И тогава майка му се появи на прага ни. Оказа се, че буквално сме принуждавали бедното момче да работи и то е страдало заради това.
Адриан веднага напусна работа, защото получаваше подкрепа от майка си. Аз дори не видях първата си заплата, а сега той просто седи по цял ден вкъщи, играе на компютърни игри и така нататък. Храни се, спи, ходи до тоалетна. Не прави нищо полезно, пълно безделие.
Той е доста добре осигурен, това не може да се отрече. Живее като в хотел, само че не плаща. Ние се грижим за него, храним го, поливаме го. Почистваме цялата бъркотия.
А той не желае да помага и дори не е благодарил нито веднъж! Нямам търпение да го повикат в армията. Може би поне ще стане мъж след службата си.
