Винаги следвайте съвестта си в живота, за да не се налага един ден да съжалявате за действията си. Подобна история може да се случи навсякъде и с всеки, така че тя може да бъде урок за някого. Анна живееше със съпруга си в малък квартален център.
В семейството нямало излишни пари и когато жената разбрала, че очаква бебе, не отишла на ултразвук. Нещата вървели добре за Анна и тя родила трите си дъщери преждевременно в осмия месец.
След като научила новината, Анна била много щастлива, което не можело да се каже за съпруга ѝ. Мъжът, щом научил за раждането на тризнаците, веднага се натъжил.
И в деня, в който Петър прибрал жена си и дъщерите си от родилния дом, той отишъл до магазина, за да купи памперси, но не се върнал у дома. Дълго време Анна не можела да повярва, че съпругът ѝ я е изоставил. Опитала се да му се обади, но Петър не отговорил. Той дори не се появи на изслушването, когато се развеждаха.
Петте години минават изключително бързо за Анна. Тя трябваше да се грижи за три деца. Майка ѝ и сестра ѝ подават ръка и шест месеца по-късно жената успява да си намери работа. Сега тя се грижела за къщата, децата и работата си, но благодарение на майка си успявала да се справи с всичко.
Дори успява да се докаже и да направи кариера в компанията. Затова решава да се премести в столицата, където е седалището на компанията. Това беше шанс да промени както собствения си живот, така и живота на момичетата. В столицата компанията нае апартамент за Анна и плащаше наема. Жената получи добра позиция.
Майка ѝ също дойде и се погрижи за децата. Всичко се подобрило. Един път Анна пътувала за среща и срещнала Петър в бизнес центъра. Мъжът вдигна поглед: пред него стоеше красива, добре облечена, уверена в себе си жена.
Тя по нищо не приличаше на Анна, от която той беше избягал преди пет години. Още по-голям шок предизвика фактът, че двамата участваха заедно в преговорите: тя като ръководител на проекта, той като асистент на представителя на компанията.
А два дни след тази среща Петър пада на колене пред Анна и започва да се оправдава, че тогава просто се е страхувал. Жената го изслушала и после казала: – Две минути си на колене, а аз така се унижавах две години пред шефа си, когато поисках отпуск, защото децата ми бяха болни.
Работех денонощно, за да изхранвам дъщерите си, а вие просто изпаднахте в паника. Аз успях да изградя живота си и ти нямаш място в него. Децата ти ще пораснат и сами ще решат дали искат да поддържат връзка с теб, или не.”
След тези думи Анна се обърна и се отдалечи, потропвайки с токчета. Беше горда, стройна и независима. Едва сега Питър осъзнаваше какво е загубил.
