Преди седмица дъщеря ми ми дойде на гости с двете си деца и каза:”Мамо, могат ли да останат при теб за малко?
С Мариус пак се скарахме, а аз се записах на курс по масаж и няма на кого да оставя децата. А и защо ще ги карам всеки ден, защо не ги оставиш при теб за известно време?” Като майка всичко това не ми хареса и съвсем не защото не обичам внуците си.
Имам добър зет, който работи усърдно и осигурява всичко необходимо на семейството. Мариуш е страхотен професионалист, може да прави много неща и никога няма да откаже нищо, особено на дъщеря ми.
А също така знам, че той мрази, когато Мартина оставя децата, за да се грижи за себе си. Просто зет ми обича всички да са си вкъщи и не обича никой да се прибира в семейството му.
Веднага след като се ожениха, им предложих да се преместят при мен, защото имам много място и ми е малко тъжно да съм сама. Тогава дъщеря ми ми каза, че именно Мариус е бил против и затова са решили засега да наемат апартамент, а след това да си купят собствен.
По-късно, разбира се, все пак ги убедих, защото не исках дългоочакваният ми внук да живее в чужд апартамент. Но една вечер зет ми се обади, за да си уговори среща с мен за сериозен разговор.
Каза, че просто иска да седнем и да поговорим насаме на чаша чай, а Мариус ми каза какво не му харесва и как иска да се държа, за да има винаги хармония между нас.
Каза ми го право в очите и добави, че тяхното семейство е отделна “малка държава” и те ще живеят само по собствените си правила, и знаеш ли какво, признах, че е прав. И на всичкото отгоре започнах да го уважавам още повече, защото се държеше като истински мъж и глава на семейството.
От самото начало те живееха отделно и когато исках да видя внуците си, се обаждах на Мартина или Мариуш и им съобщавах, че ще дойда.Винаги чувах отговор:
“Дъщеря ми знае, че не ми харесва, когато ме замесва в някои от споровете им. Не искам после вината да е моя, затова й казах да се погрижи за собствените си проблеми, защото е пораснала и има две деца.
Много бих искала внуците ми да живеят известно време при мен, но не и с цената на спорове.Мартина и Мариус ще се сдобрят, а аз ще продължа да се чувствам виновна. Ето защо дъщеря ми се прибра у дома с децата.
