Оженихме се по любов, в предпоследната ми година в университета. Майката на съпруга ми беше категорично против и бях чувала много обиди от нея още преди да се оженим.
Когато се оженихме след дипломирането си, шест месеца по-късно забременях и свекърва ми, без да обръща внимание на “интересното” ми положение, започна да идва редовно в жилището ни под наем и да ме критикува по всякакъв повод – лоша вечеря, непочистено, ризите на съпруга ми не са свежи и т.н.
Тя не се интересуваше как се чувствам за предстоящото бебе, сякаш самата тя никога не е била бременна.
Не се интересуваше от това как се чувствам по отношение на предстоящото бебе, сякаш самата тя никога не е била бременна. Най-мъчителното по време на тези посещения беше, че съпругът ми никога не сметна за необходимо да се застъпи за мен.
Той седеше мълчаливо, преструвайки се, че не съм там, или си намираше повод да излезе до магазина. Месец преди раждането започнах да раждам и свекърва ми удвои усилията си да каже на сина си каква неподходяща съпруга и жена съм. Не знам какво я накара да го направи, но аз сама се изписах от родилния дом.
Родителите ми ме взеха при себе си, а съпругът ми, изглежда, беше запазил остатък от самоуважение, защото месец по-късно започна да контактува и дори няколко пъти обиколи квартала, чакайки ме да изляза с количката.По време на една от разходките ни той ме помоли да изпратя ДНК проба на детето ни за анализ, за да потвърди бащинството.
Това искане ме подразни, но по някаква причина се съгласих. Мъжът получи резултатите от теста месец по-късно и ме увери, че синът е негов. Тогава той ми донесе голям букет рози и ме помоли да се върна, а аз обичах сина на мъжа, така че се съгласих.
Свекърва ми не знаеше за това “предателско” решение на сина ѝ и в продължение на около два месеца живяхме спокойно, радвайки се на обновени отношения и хармония в семейството. И тогава дойде онази съботна сутрин, която все още не мога да забравя.
Веднага щом в апартамента се появи светлина, свекърва ми нахлу и започна да крещи като луда, пренебрегвайки факта, че е събудила внучката си, и буквално ни измъкна от леглото. Отново чух същите обиди и обвинения в изневяра срещу съпруга ми, докато той стоеше с наведена глава и не възразяваше на майка си.
Гледайки го, осъзнах, че той никога няма да стане истински мъж. Взех сина си, най-важните си вещи и под проклятията на свекърва ми се качих в таксито до родителите ми.
На следващия ден подадох молба за развод и не обърнах внимание на плачещите му молби да не му режа ръката. Засега в живота мога да разчитам само на себе си и на родителите си.
А имам и прекрасен син, който расте. Надявам се да израсне като истински мъж, а не като биологичния си баща.
