Със съпруга ми се оженихме веднага след университета. Родих двама сина, които вече са възрастни мъже и имат собствени семейства
Въпреки това, когато децата бяха още малки, забелязах, че съпругът ми започна да се заглежда по други жени. По-късно разбрах, че той е от онези мъже, които не пропускат никаква възможност за среща с жена.
Когато децата пораснаха и отидоха в колеж, двамата със съпруга ми станахме непознати един за друг. Толерирах романите му само заради децата, за да не ги притеснявам, но когато те пораснаха, разбрах, че вече нищо не ме свързва с него.
Поисках развод. Разделихме си апартамента и тръгнахме по различни пътища, а аз заживях спокойно в самота. Понякога си мислех за съпруга си, все пак бяхме живели заедно толкова години.
Беше ми тъжно, че той не се сещаше за мен дори по време на празниците, не ми се обаждаше и не ми пишеше. Поддържаше връзка само със синовете ни.
Децата разбраха, че вече нямам нищо общо с него, затова се стараеха да не ми говорят за баща си. Бяха минали дванайсет години, когато изведнъж чух почукване на вратата.
Отворих я и…. за миг не можах да дишам. Съпругът ми стоеше там. Беше остарял много през това време. Беше очевидно, че е болен, че нещо сериозно не е наред с него.
Известно време стояхме в мълчание, после го поканих да влезе в къщата. Отначало разговорът не вървеше добре.Имаше толкова много неизказани думи, а сега не можехме да кажем нищо.
След втората чаша чай съпругът ми най-накрая заговори за живота си. Той нямаше стабилност в живота си. Живееше див живот от ден на ден. А после здравето му се разклати и той нямаше къде да отиде.
Тогава той попита дали има някакъв шанс да бъдем отново заедно. Поиска прошка за всички тези години и за предателствата в младостта, а аз дори не знам какво да направя.
От една страна, не сме си говорили в продължение на 12 години, не се е обаждал и не е питал за мен. Може би защото искаше да ми даде шанс да започна нов живот без миналото.
От друга страна, той е болен човек и изобщо не съм безразлична към съдбата му. С него изживях най-хубавите си години, той е бащата на децата ми, моята първа и последна любов. Все още не съм му дала окончателен отговор.
Той ми каза да помисля. Така че сега седя и мисля, преценявайки всички “за” и “против”.
