Винаги съм си мислел, че на стари години ще имам спокойствие, че ще мога да правя каквото си поискам, но се оказва, че плановете ми са съвсем различни от това, което си представят синът и снахата.
Знаете ли, години наред работих здраво, спестявах всяка стотинка, за да мога сега, на стари години, да си позволя малко лукс.
През целия си живот живях в града, в един блок, а когато съпругът ми почина, мечтаех за къща в провинцията, с красива градина, където да прекарвам летните си дни. Реших да продам апартамента, изтеглих всички мои и на съпруга ми спестявания от банката и купих.
Синът и снаха ми, вместо да ми се радват, започнаха да ми пречат. Родих сина си много късно, бях над 35 години, а той самият закъсня да се ожени, защото беше на 30 години.
Мислех, че след като той и снаха ми вече са на тази възраст, ще бъдат по-разумни. Но оттам нататък… Снаха ми продължаваше да ми говори, че им предстои да имат бебе и че ще имат нужда от някакво място, където да ходят често на чист въздух.
Какво искаш да кажеш, в края на краищата това е моята къща, моята мечта, а не поредният имот, с който да се разпореждам! Когато най-накрая купих тази мечтана къща, бях пълна с планове. Знаех къде ще засадя цветя и къде ще засадя зеленчуци.
Но о, не, синът ми, снаха ми и дори майката на снаха ми решиха да ме посъветват. Дори започнаха да мислят къде да направят детска площадка за внучето ми…
Опитах се да им обясня, че това е моята къща, че имам собствени планове, но снаха ми веднага започна да ме поучава, че съм баба и трябва да мисля за това бебе, което ще дойде скоро. Не само това, те се опитват да ми кажат какво да правя с къщата си, но и снаха ми започна да ме поучава.
Тя има толкова странни идеи за това какво можеш и какво не можеш да правиш на стари години. Мисля, че ги е взела от майка си, която е много старомодна. Но в края на краищата аз няма да живея по техните правила!
Наскоро например си купих нов руж. Исках да оживя малко външния си вид, да добавя цвят, защото в края на краищата човек иска да изглежда красив и на стари години. И какво? Снаха ми ме видя с този руж и едва не ми го измъкна от ръката!
Тя каза, че е неподходящо да нося грим на моята възраст, че трябва да нося тъмни дрехи, а не да се опитвам да изглеждам по-млада.
И точно това се случи. Разбирам, че всеки има собствено мнение, но не можеш да ми забраниш да се обличам така, както ми харесва, или да нося грим. Тя каза, че в напреднала възраст трябва да запазиш известно достойнство, че вече не е уместно да си толкова колоритен. Но аз не съм съгласна!
В края на краищата все още не съм достатъчно възрастен, за да се откажа от живота. Искам да се обличам така, както ми харесва, да се рисувам, да се радвам на всеки ден.
Тези техни правила и идеи, сякаш искат да ме затворят в малък тъмен манастир, защото на стари години не е редно дори да се усмихвам. Но аз няма да позволя това да се случи!
И с тази къща в провинцията сега седя и се чудя какво да правя по-нататък. В края на краищата не мога просто да ги оставя да ми диктуват какво да правя. Те искат да украся една стая за тях и една за внука ми.
Виждате ли, за снаха ми никога не бих го направила, защото тази девойка вече много ми е влязла под кожата. Но от друга страна, мисля за това внуче и не знам вече…
