Дъщеря ми Кашка наскоро роди първото ми внуче Филипек. Най-накрая, след всички тези месеци на очакване, организирахме кръщене.
Всичко мина прекрасно в църквата, но това, което се случи след това, е друга история. Имаме голямо семейство, така че от самото начало казах на дъщеря ми, че ще е по-добре, ако наемем място за партито.
В края на краищата всички ще бъдат гладни след кръщенето, а на място никой не трябва да се притеснява за почистването. Дори предложих да участвам наполовина в разходите, защото нали знаете – едно бебе е не само радост, но и разход.
Но дъщеря ми и зет ми настояваха партито да се проведе в тяхната къща. “Добре, нека да е по техния начин”, казах си аз. – Казах си, защото какво можех да направя…
Дадох ѝ почти хиляда злоти за подготовката. Освен тях и мен и съпруга ми, щеше да има още шестима души. В днешно време всичко струва пари, така че исках да допринеса, не исках да им се налага да плащат за всичко от собствените си пари.
Затова след кръщенето дойдохме при Кася, всички гладни като вълци. А на масата… пръчици, обикновени крехки сладкиши, вероятно направо от пазара. А и две салати, една с херинга и една без месо.
Толкова много.Помислих си, че може би това са просто закуски преди вечеря, затова отидох при Каси и деликатно ѝ предложих, че може би е време да сервираме нещо по-съществено. Но тя каза какво имам предвид, в края на краищата това вече е само храна.
Повярвайте ми, сърцето ми спря. Как можеш да поканиш семейство, което е дошло отдалеч, и да се държиш с него по този начин?
В мен закипя гняв. Живеем на село, всички тук живеят традиционно, когато поканиш гост, слагаш пред него това, което имаш в хладилника, маса, пълна с храна. Знаех, че ще разговаряме с хората.
Без да се замислям, поръчах пет големи пици, без да питам Кашка за това. Поне никой няма да остане гладен. Но срамът… толкова срамен, че няма думи.
В нашето семейство винаги се грижехме гостът да не си тръгне с празен корем. А сега дъщеря ми беше обидена, че съм взела нещата в свои ръце. Но как можех да гледам как всички те седят и се гледат един друг?
По-различното е, че ако Кася ми беше казала предварително, че планира такова “скромно” парти, щях да изведа всички тези гости на някаква прилична вечеря преди кръщенето. Можеше да ми каже, че няма да прави нищо, тогава нямаше да й дам тези хиляда.
Сега не знам как да се справя с тази ситуация. От една страна, разбирам, че дъщеря ми е възрастна, има свой собствен живот и може да прави каквото си иска. Но от друга… това е и моето семейство, моите гости.
Сестрата на съпруга ми дойде чак на сто километра, защото толкова много я призовавах. Как сега можем да гледаме хората в очите?Кръстниците донесоха солидни подаръци, вижда се, че са се постарали, а какво получиха в замяна?
Понякога имам чувството, че тези млади поколения имат различен подход към живота, но означава ли това, че традициите и добрите маниери трябва да изчезнат? Надявам се, че с времето ще успеем да изясним това, но засега сърцето ме боли и то много.
