Дъщеря ми учи в университет, затова със съпруга ми солидарно решихме да й помогнем финансово.
Даваме й половината от заплатата на съпруга й, което не е малко, особено след като самата тя не работи.
И сега, след това, което видяхме… Решихме наскоро да изненадаме дъщеря си и да я посетим в нейния академичен град. И познайте какво? Изпитах шок! Как живее там…
Изглеждаше, че усилията и жертвите ни са били напразни. Когато пристигнахме на гарата, тя ни взе и веднага предложи да вземем такси до апартамента ѝ. И, знаете ли, ние със съпруга ми, винаги пестеливи, казваме, че и автобусът е добре, но тя настояваше за такси.
А ние платихме почти 50 злоти за такова кратко пътуване! Просто не мога да го разбера. А когато влязохме в апартамента ѝ, който тя споделя с приятел, бях напълно зашеметена.
Навсякъде красива украса, свежи цветя, рамки за снимки на всяка стена. Мога да украсявам, няма да кажа, но защо да харча пари за такива неща сега?
Разбирам, всеки иска да има хубави неща, но в края на краищата това не са неща от първа необходимост, а и в края на краищата апартаментът е само под наем. Добре знам как изглеждат стаите на студентите. Сестра ми има две деца вкъщи, които учат чак в столицата, и знаете ли какво?
При тях можеш да видиш скромност, чистота, но не и блясък. Те уважават всяка стотинка. А дъщеря ми? Мисля, че тя малко е изгубила представата си за стойността на парите.
През изминалата година спестявах, колкото можех. Замених течностите за миене на съдове с оцет вкъщи и винаги съм на лов за промоции в магазина. Дори заведох обувките си на обущар, за да не харча за нови.
А тя? Води ни в скъп ресторант, сякаш парите са на улицата. Поръча толкова много храна, че главата ми се завъртя. Не сме изяли всичко, затова казвам да поискаме една кутия, после ще си я вземем вкъщи, а тя казва да я оставим и да не се срамуваме.
На всичкото отгоре тя ми показва два чифта нови обувки, които наскоро си е купила. Разбирате ли това, и си мисля: къде е смисълът, къде е логиката? Ето, аз пестя на всяка крачка, а тя харчи, без да мисли.
Започвам да се чудя дали постъпваме правилно, като й даваме толкова много пари. Може би това е грешка, сега мисля какво да правя.Как да ѝ го обясня така, че да не звучи като обвинение, а като важен житейски урок?
Как да й покажем, че тези пари, които й даваме, не са само препитание, но и нашето доверие и надежда, че тя ще ги използва добре? Може би вие имате някакъв съвет как да захапя това?
Защото аз наистина вече не знам. Бих искал тя да разбере, но не искам и да я обиждам. Ако можете да предложите нещо, ще ви бъда много благодарен.
