Този уикенд синът ми отново дойде сам и извади списъка, който снаха ми беше подготвила и който той трябваше да донесе от селото.
Бях много възмутена от това, но реших да си замълча. Не издържах, когато снаха ми се обади с друго желание… Със съпруга ми се преместихме в провинцията, когато синът ни се ожени и му се роди момиченце.
За да не живеем в тесен апартамент в града, решихме да заживеем с възрастната ми майка в семейното село. Създадохме малък бизнес и всяка година засаждаме ниви, за да имаме какво да ядем и с какво да изпратим сина си в града за зимата.
Искам веднага да отбележа, че снаха ми много бързо свикна с ролята на млада дама, въпреки че самата тя е от село.Откакто живее в града, тя не иска да идва на село.Тя има собствени планове за почти всеки уикенд, а вие, свекървите, се справяте с всичко сами.
Тази година веднага казах на сина ми да дойде, макар и сам, защото ако не искат да ни помогнат, никога няма да успея да се справя с всичко сама.
И така, миналия уикенд синът отново дойде сам, но веднага предупреди мен и татко, че ще бъде там за кратко. Той извади списък, който снаха му беше подготвила и който трябваше да донесе от селото.
Много се възмутих от това, но реших да си мълча, защото в противен случай щяха да ни се обидят и никога повече нямаше да видим нито сина, нито внучката си. Когато синът ми се канеше да си тръгва, снаха ми се обади и ме помоли да дам и на нея кисели краставички. Може би без нужда, но без да се замислям, й казах:
– Къде са киселите краставички, които си вадила? В разговора настъпи тишина, докато след минута снаха ми се засмя.
Разбира се, че дадох тези кисели краставички за тях, но ми е много тъжно, че младите хора напълно забравят за нас.Как ще се справят, ако нас ни няма? Както споменах, синът и съпругата му имат малка дъщеря.
През пролетта внучката често се разболява по някаква причина, пропуска детската градина и аз вземам първия влак, оставям цялата работа в селото и отивам да седя при нея, защото децата са заети.
Когато последния път имахме копаене, събрах смелост и поканих снахата да копае картофи в градината. И познайте какво?
Тя ми каза, че отиват в Закопане, за да си починат малко, защото синът ми има нужда от чист въздух и смяна на климата за здравето си. Но в селото си имаме всичко това.
Кажете ми, добри хора, докога ще трябва да търпя всичко това? Как да достигна до тези млади хора?
