Със съпруга ми вече не сме млади: аз съм на 40, а съпругът ми – на 45 г. Семейството ни е сплотено и хармонично.
Преди 23 години се роди синът ни Кирил. Един ден пълнолетният ни син обяви, че иска да живее отделно от нас. Ние, като родители, нямахме нищо против, защото синът ни е пораснал и е време да изгради свой собствен живот.
Проблемът обаче е, че Кирил не иска да живее в апартамент под наем. Той иска да започне да живее самостоятелно за сметка на родителите си и предложи да му купим едностаен апартамент.
Със съпруга ми никога не сме били милионери, но живеехме сравнително добре. Синът ни се хранеше вкусно, обличаше се в добри маркови дрехи. Джобните му пари никога не бяха ограничени и разполагахме със средства за уроци и занимания. Живеем в собствен двустаен апартамент.
Синът ми живее в отделна стая още от детството си. Той сам решаваше как да я обзаведе, ние винаги сме имали влияние, никога не сме се намесвали. Водеше си приятели, приятелки, ремонтираше и сам си го подреждаше по свой вкус.
Що се отнася до ремонта, разбира се, съпругът ми помагаше, но само физически. Сега на сина ми му ставаше тясно. Реши, че на неговата възраст не е добре да живее с мама и татко, и започна да ни убеждава да си разменим жилищата.
Жилището, което имаме, е добро, но след като го разменим за две нормални легла, няма да е достатъчно. Щеше да ни трябва поне тристаен апартамент, за да разменим нещо… Съпругът веднага се скара на сина си.
Съпругът е със съветско възпитание и казва, че синът е на възраст, в която трябва да се погрижи за себе си и да започне да заделя пари за апартамент, а не да виси на врата на родителите си.
В отговор синът му се скара, като каза, че всички нормални родители осигуряват жилище на децата си, а ние сме обикновени бедняци. Освен това той не ни е молил да му родим дете. И трябваше да мислим за последствията, когато искахме да имаме дете. Сега сме в конфликт със сина си.
Съпругът ми ме успокоява, като казва, че трябва да дадем на Кирил време и той скоро ще се вразуми. А аз се замислям върху думите на сина си. Може би е прав… В края на краищата ние сме негови родители и трябва да се грижим за него на всяка възраст.
От друга страна, ние сме му осигурили всичко, което сме могли; синът вече е над двадесетгодишен и е в състояние сам да си намери квартира, вместо да тероризира баща си и майка си. Всъщност ние не го изгонваме – той живее колкото си иска в своята стая. Що се отнася до таксите за комунални услуги, ние дори не ги споменаваме.
Плащаме ги без участието на сина ни и той ги приема за даденост. За каква отговорност можем да говорим тук….
