Марина е сираче, отгледано от детството си от баба си Мария. Тя заменила майка ѝ, баща ѝ и ѝ дала цялата любов, на която била способна. За съжаление хората не са вечни и Мария си отишла на 83-годишна възраст.
По това време Марини е на 30 г. Момичето приема много тежко загубата на единствения си любим човек и за да облекчи моралната болка, става доброволец в дом за възрастни хора.
Както казва, искала да помага на всички там, защото самотните стари хора имат най-голяма нужда от любов и грижи. Именно там Марини се запознава със 78-годишната Антонина. Жената нямала роднини и била напълно сама.
Тя имала син, но той напуснал този свят преди 33 години. До последните си дни тя живеела в стара къща в провинцията, работела като пощальонка и нямала никакви спестявания, а само скромна пенсия.
Годините си правели своето и жената започнала да боледува тежко, на практика вече не можела да се справя. Болницата и магазините били далеч, нямала пари за лечение…
Но благодарение на щастливо стечение на обстоятелствата ѝ предложили да се премести в дом за възрастни хора. Разбира се, животът там не е само от рози, но е по-добър от самотата.
И изведнъж в живота ѝ се появява Марина. За една година разговори те се привързват много една към друга, а момичето казва, че Антонина много ѝ напомня на баба ѝ.
Марина решава да поеме грижите за нея и да я премести от старческия дом в апартамента ѝ. Антонина се съпротивлява, не иска да бъде в тежест на момичето, но Марина е непреклонна.Сега Антонина е на 85 години и все още живее с Марина.
Момичето проявява активен интерес към лечението си и сега се чувства много по-добре, а Марина се омъжи и ѝ се роди син. Сега всички живеят заедно в една къща. Всички те смятат Антоанета за своя баба, тъй като през годините тя се е превърнала в техен близък човек.
