Моята колежка Наташа ме погледна с умоляващи очи: – “Алина, моля те. Хайде да излезем тази вечер. Да отидем на кино. Казват, че там показват много нови филми. Ще отидем ли? – Ами защо не?
Хайде да вървим! Когато смяната свърши, отидохме в търговския център. Седнахме в едно кафене, където сервират любимите ни пържоли. А след това пихме кафе, което се оказа невероятно вкусно. После отидохме на кино. А в 23 ч. си поръчах такси до вкъщи.
Стигнах дотам и слязох на входа. Видях някой да седи на една пейка. Помислих, че е някакъв човек. Приближих се и видях, че това е мой роднина от селото. Каза, че ме чака от четири часа.
Телефонът ми не отговарял, а той имал нужда от място, където да преспи. Поканих го вкъщи. Нямаше нищо сготвено, а и нямах сили, затова направих чай, нарязах плодове, направих няколко сандвича и ги сервирах.
Е, какво да правя през нощта. Имах само едно легло. Наоколо нямаше резервни матраци. Казах на един роднина за това. В резултат на това сложих едно от одеялата на пода и го оставих да се скрие под другото.
Тъй като апартаментът беше под наем, държах там само най-необходимите вещи. На сутринта, когато се събудих, роднината ми го нямаше. Той дори не каза довиждане. Няколко часа по-късно майка ми се обади:-
“Ти съвсем ли си полудял? Как можеш да се държиш така с любимия си човек? “Той те чакаше четири часа, а ти го сложи на пода и дори не го нахрани с вечеря?” -Какво трябваше да правя в 11 часа вечерта?
Освен това той дойде без предупреждение. Сервирах му каквото имаше в кухнята. И изобщо, ако беше толкова гладен, защо ме чакаше четири часа? Трудно ли беше да отиде в кафене?
Или да вземете със себе си някаква храна? Наистина ли беше толкова трудно да се наеме хотел или хостел? Бях тук само за една нощ! А ако не се бях прибрал вкъщи, щях ли да прекарам нощта на една пейка?
