Ирина стоеше в кухнята, готвеше котлети и вареше паста. Приготвяше обикновена вечеря, но на нейната възраст дори обикновените ястия от менюто на столовата изглеждаха като гурме.
Изведнъж телефонът ѝ иззвъня и Ирина остави чиниите, за да отговори. Това беше синът ѝ Денис. “Здравей, мамо. Как си?” – Добре – отвърна Ирина, леко раздразнена, опитвайки се да обърне кюфтето с една ръка.
След това Денис сподели с майка си, че двамата със съпругата му са се скарали със сина си Андрий, който е отпаднал от училище и е пристрастен към видеоигрите. – Рано или късно ще се оправи – успокои Ирина сина си, припомняйки си собствената си борба със сина си на тази възраст.
След като разговорът приключи, Ирина се върна към приготвянето на вечерята. Напоследък не се чувстваше на себе си и синът ѝ забеляза това. Той неведнъж е споменавал, че тя сякаш ги избягва и не се свързва с тях толкова, колкото преди.
Но Ирина не разбираше до какво се домогва той. Докато довършваше пастата си, на вратата се позвъни. Ирина свали престилката си и отвори: пред нея стоеше красив, посивял мъж с букет цветя и пенливо вино в ръце.
Казваше се Николай и се запознаха случайно в един магазин преди три месеца. Оттогава бяха неразделни. Неотдавна Николай предложил брак на Ирина и тя приела, но се притеснявала как ще реагират синът и снаха й на решението й да се омъжи отново на 60-годишна възраст. Микола предложи да ги покани за един уикенд, за да се опознаят по-добре и да споделят новини за бъдещия си живот.
Денис, жена му и синът му пристигнаха в събота и отначало погледнаха Ирина подозрително. Но после забелязаха колко млада и енергична изглежда тя с новата си прическа и рокля.
След като Николай се присъедини към тях, Ирина го представи като младоженеца и седнаха да вечерят. Беше приятна вечер, в която се говореше за сватбата и дори Денис сякаш се стопли с Николай, осъзнавайки, че животът продължава и 60 години не са смъртна присъда.
Вечерта завърши с лека нотка, като всички очакваха с нетърпение предстоящото събитие. И дори Андрей, който мислеше само за видеоигри, беше много щастлив за баба си и не откъсваше поглед от бъдещия си дядо…
