“Ако можех да си върна всичко”. 200 кнедли и кофа борш за обяд, без образование и без сладкиши. Как живее едно семейство в Ровненска област с 19 деца?
Светлана Ковалевич, жителка на село Хлинне, окръг Рокитне, Ривненска област, роди 19-ото си дете. 45-годишната многодетна майка Светлана Ковалевич с удоволствие разказва за децата си. “Най-малкият в семейството ни сега е Назарчик, след него е Настенка, която се роди в края на 2017 г.
Две години преди нея се роди Неля, Женя е на 5 години, Алина е на 8 години, Юлия е на 10 години, Вита е на 11 години, Вадим е на 12 години, Оля е на 13 години, Галина е на 15 години, Ирина е на 17 години, Валентина е на 18 години, Олег е на 19 години, Людмила е на 20 години, Татяна е на 21 години, Руслан е на 23 години, Наталия е на 24 години, Леонид е на 26 години, а Игор е на 27 години”, разказва Светлана.
Многодетната майка казва, че са свикнали с факта, че са много и не могат да си представят друг живот: “Ако се раждат деца, това означава, че Бог иска така. Най-важното е да са здрави, да ги храним и обличаме, защото не молим никого за помощ – разчитаме само на себе си.
Работим и изкарваме пари”, добавя Светлана Ковалевич. През лятото цялото семейство събира различни диви плодове и ги продава на търговци на едро. Така те печелят пари за нещата, от които се нуждаят.
Техните 50 хектара земя им помагат и да се изхранват – семейство Ковалевич отглежда зеленчуци и пшеница. Освен това имат голяма ферма – кон, две крави, прасета, кокошки и патици.
Главата на семейството мечтае за трактор, който струва две хиляди долара. Но семейството не може да си го позволи, тъй като харчи по 500-600 гривни на ден за храна.
“Например приготвяме една кофа борш за обяд и правим двеста кнедли. Не обичаме да правим кнедли, защото са необходими три пъти повече. Печем около десет хляба по килограм и половина три пъти седмично. Дъщерите ми винаги пекат пайове, кифлички и бисквити всеки ден. Но не купуваме много често сладкиши”, оплаква се Светлана Ковалевич.
Децата на семейство Ковалевич нямат скъпи маркови дрехи, те носят училищни раници от няколко години, а якетата и палтата се предават от по-големите на по-малките. Родителите ги учат да носят нещата спретнато. Най-трудната ситуация е с обувките. Те се сменят най-често.
“Всички отидохме на пазар, което е добър повод да се съберем. Похарчихме повече от 20 000 гривни за нови дрехи. Обухме и облякохме всички, които имаха нужда от нови дрехи. Обикновено подобни пътувания са сезонни – обличаме се за зимата, а след това за лятото. През есента, както обикновено, купуваме тетрадки и химикалки за учениците.
Купуваме тетрадки на цена от хиляда и половина до две хиляди гривни, а химикалки, моливи, флумастери – в цели опаковки. Химикалките най-често се чупят, губят, забравят, а ние нямаме достатъчно от тях до края на учебната година”, казва Светлана. Пьотр Иванович и Светлана Степановна Ковалевич също произхождат от многодетни семейства.
Семейството на Петър Иванович има 15 деца, а това на Светлана Ивановна – 8. Сега двойката признава, че никога не е предполагала, че ще има толкова много деца. Голямото семейство живее в голяма 6-стайна къща, която са построили сами.
Светлана разказва, че четирите ѝ по-големи деца живеят отделно в съседни села и планират да си построят собствени къщи, тъй като също са създали семейства и деца. “Със съпруга ми сме баба и дядо вече единадесет пъти!
А последното внуче се роди почти по едно и също време с най-малката ни дъщеря”, казва Светлана. Една от скърбите на многодетната майка е, че децата ѝ нямат висше образование. “За да учиш, трябват много пари.
За щастие Леонид успя да учи за механик в областния център и ние много се гордеем с него. Може би нашите дъщери и синове ще успеят да дадат достойно образование на внуците ни”, продължава многодетната майка. на рождените дни и Коледа семейството не подарява подаръци, а се поздравяват с думи.
“Но пък се забавляваме много повече! Когато децата се приберат от училище, а възрастните – от работа, в къщата има такъв шум и глъчка! Има опашки до тоалетната и до мивката.
Пералната ни машина работи като нормален човек на смяна – включвам я сутрин и я изключвам късно вечер. Машината спи с нас, но само през нощта”, казва Светлана. Петро Иванович Ковалевич признава, че не може да си представи друг живот или друга жена. “Ако можех да направя всичко отначало, щях да се оженя отново за Светлана.
Може би щях да поправя някои неща, но като цяло щях да оставя всичко както си е”, казва главата на семейството. Кметът на село Хлинне Юрий Карповец смята, че селото решава демографския проблем в цялата страна, тъй като има 600 многодетни семейства с три и повече деца.
“Според статистиката едно украинско семейство отглежда средно едно или две деца. А ние имаме минимум пет и максимум деветнадесет. Тоест раждаемостта е три пъти по-висока, отколкото в Украйна, и може би най-висока в Европа. Селото е на около 300 години и през цялото това време е имало голям прираст на населението.
Изненадващо е, че младите хора почти не напускат родния си край. Не изключвам високата раждаемост да е повлияна от религиозни възгледи, когато жените не правят аборт по принцип. Превърнало се е в добра традиция да се раждат много деца”, казва Карповец.
