Живея в апартамент, който наследих от баба си. Отскоро приятелят ми остава да нощува при мен. И тогава разбрах, че това ми създава проблеми с пеенето. Беше, защото Антон има голям апетит. Не можех да го нахраня. Просто нямах достатъчно пари. Един ден реших да намекна за този факт:
“Скъпи, можеш ли да купиш малко хранителни продукти на връщане от работа? Нямам с какво да те нахраня”, казах му. Съжалявам, че не се сетих за това – отвърна той. Написах му списък с нещата, които да купи. На следващия ден той се прибра вкъщи с две огромни торби.
“Какво е това?” – изненадах се аз. “Купихте ли готова храна в кулинарен магазин?” – “Не. Майка ми сготви всичко. Има достатъчно храна за няколко дни. Отначало си помислих, че се шегува. Той обича да си прави шеги с мен. Но този път беше напълно сериозен.
И тази ситуация продължава. Майката на Антон готви и той редовно я посещава, взима пълни торби с храна и пълни хладилника ми до краен предел. Човек би си помислил: какъв е проблемът? Просто живейте и се радвайте, че не ви се налага да готвите сами.
Но… Първо, моите вкусове и тези на майката на Антон изобщо не съвпадат. Или нейната елда е прекалено солена, или зелевите рула са прекалено мазни. Това е огнище на гастрит. Второ, нашите общи приятели Антон и аз ми се подиграват.
Те се смеят, като казват, че съм толкова ужасна домакиня, че не мога да нахраня гаджето си. Опитах се да говоря с Антон за това, че трябва да купуваме хранителни продукти и да приготвяме сами храната си. Но той не разбира. “Защо да харчим пари, когато мама ни готви?
Не те разбирам. Казваш едно, а после друго. Какво не ти харесва?” Той се обижда. И какво да правя с него? Антон е първото ми гадже. Не искам да се карам с него или да скъсам с него. Но също така не искам да бъда небрежна домакиня.
