Вера оставя баба си при сестра си. Когато се връща у дома, я очаква неприятна изненада.

Вира се прибира от работа и чува разговори в стаята на баба си. Това беше братовчедка ѝ Ксения. На масата до леглото на баба й имаше наденица, бял хляб и шоколад. -Какво е това? Ксения, защо си донесла това на баба? Сто пъти й казах, че не може да го яде, ще й е лошо цяла нощ.

– “Ти си такава егоистка, Вера. Не можеш да купиш на бедната си баба нищо прилично, тя е уморена от твоите кюфтета и зеленчуци на пара. Хората искат нормална храна и сладкиши. Едно шоколадово блокче така или иначе няма да направи нищо.

Ядосаната Вера отиде в кухнята. Тя все пак ще сготви на баба си ястията, които лекарят ѝ е предписал, защото баба ѝ е на диета. А всички солени, мазни и сладки храни имат драматичен ефект върху състоянието ѝ. Когато Ксения си тръгва, няколко часа по-късно баба ѝ умира.

През тази нощ Вера не се отделя от баба си нито за миг: -Кажи ми, дали няколко парчета наденица и едно шоколадче си заслужават цялата тази болка? Седмица по-късно Вера се разболява тежко. Тя не обръща внимание на температурата си и продължава да ходи на работа.

Настинката преминава в пневмония и Вера е приета в болница. На третия ден тя се почувствала малко по-добре и започнала да убеждава лекаря: “Баба е напълно слаба, ако може да се справи сама за няколко дни, то трябва да се грижи за нея. Тя не отговаря на телефона.

– “Не, трябва да останете в болницата още една седмица, курсът ви с антибиотици не е приключил, не мога да ви изпиша. Трябваше да се обадя на Ксения, но тя каза, че е твърде заета.

Тя дори не изслуша Вера и изключи телефона. Вера успяла да убеди лекаря да си тръгне за няколко часа, за да убеди една съседка да се погрижи за баба ѝ, но когато се прибрала, установила, че баба ѝ е в безсъзнание. Веднага се обадила на бърза помощ. Няколко дни по-късно баба й се почувствала малко по-добре и Вера била изписана.

– “Вера, трябва да отида при нотариуса, а след това бих искала да посетя гроба на дядо ми, поне за малко. Направихме всичко, което беше по силите ни. А през нощта баба ми почина. След погребението Ксения дойде да види Вера: – “О, ти, мошеник, и ти си безсрамник! Бях при нотариуса и баба е преписала всичко на теб.

Ти я накара да препише апартамента, вилата и всичките си спестявания! Но аз ще те съдя, ще видиш! Не успяха, но на Вера ѝ беше много неприятно да вижда Ксения през цялото време. Затова тя продава цялото си имущество и се премества в друг град, за да започне нов живот.

Related Posts