Павло работи за известна компания. Бил е добър служител. Директорът му каза, че трябва да се премести в друг отдел. Павло се намръщи: беше толкова жалко да напусне този уютен кабинет, да даде работата си на някой непознат и да се премести в този полуразрушен отдел. Заплатата, разбира се, е добра. Но не всичко е въпрос на пари, нали? Спокойствието е по-ценно.
Павел се протегна и мислите му се насочиха към свекървата, която беше пристигнала днес. С майката на съпругата му, Людмила Петровна, не се бяха разбирали добре от самото начало. По-точно от момента, в който Катя внезапно заяви по време на първата голяма кавга:
-Павел вече беше свикнал с факта, че Катя можеше да каже Бог знае какво по време на кавга, а на следващата сутрин спокойно да забрави за това. Такава беше природата ѝ. Той веднага осъзна това и бързо й прости, но тези думи за тъщата по някаква причина му бяха много неприятни и се запечатаха в съзнанието му, затова сега, когато майка й идваше на гости, той гордо мълчеше.
Всъщност самата Людмила Петровна не се славеше с приказливост. Свекърва ѝ се опита да дойде за кратко, очевидно и тя беше притеснена от присъствието на зет си.
Беше петък и Павло обикновено отиваше в едно кафене с колегите си. Днес той реши да не ходи с тях. Павло тихо отключи вратата на апартамента с ключа си, съблече се и хвърли поглед към кухнята.
Там свекърва му и съпругата ѝ готвеха вечеря и разговаряха с ентусиазъм. Още от първите думи той разбра, че те говорят за него. Майка ми попита дали съпругът ѝ излиза често, дали се карат.
Но последните й думи бяха необикновени. Тя каза, че трябва да вдъхновиш един мъж да прави неща, да вярваш в него и тогава той ще иска да оправдае доверието ти. Той отново погледна предпазливо в кухнята.
Жените стояха прегърнати една в друга. Пол се върна до вратата, отвори я и нарочно я затръшна силно, след което отиде в кухнята. Те стояха там и го гледаха с просветлени очи. Той се приближи и мълчаливо ги прегърна и двамата. След това каза с дрезгав глас:
“Е, поздравете ме, от утре имам нова длъжност!” “Поздравления, Павел!” Людмила Петровна се усмихна и намигна незабележимо на Катя: “Вярваме в теб!” “Благодаря ти… мамо!” Павел отговори трогнат.
