– Бабо, можеш ли да бъдеш баба още веднъж? – Не те разбирам, внучке. – Виждаш ли, бабо, всички момчета на нашата улица имат баби. Някои имат по една, други по две, а аз имам четири. Две от моите и две от бабите на майка ми и баща ми. Андрей изобщо няма баби. Жал ми е за него. – Значи искаш да му ме дадеш?
– Бабо, ти си толкова глупава. Просто ще станеш и негова баба. Храни го с палачинки заедно с мен и му плети шалове и топли чорапи през зимата.” – Моята лукова гора. Андрий имал баба Надя. Бяхме приятелки с нея още от училище, бяхме най-добри приятелки. Само че тя загина в автомобилна катастрофа, когато Андрей беше току-що роден.
Тя и дядото на Андрей отидоха в болницата, за да посрещнат майката на приятеля ти от болницата… – Бабо, защо плачеш? – Трудно е да си спомняш, дете. И така, тръгнали сутринта, а един голям камион, Камаз, дошъл да ги посрещне.
Шофьорът на този автомобил заспал на волана и станала катастрофа, дядото на Андрюшка и моята приятелка загинали. А вие имате пирожки – донесете ни го. Въпреки че ти и твоята банда си играете с нас почти всеки ден. А аз ще му изплета шал и чорапи за Нова година.” – Благодаря ти, бабо. – Но не казвай на никого за тази история. Ако мама не му е казала, засега всичко е наред.” – Добре, бабо, аз мога да пазя тайна.
– Това е добро момиче, а сега тичай при момчетата и си поиграй малко. Скоро ще обядваме. И скочих на въже при моите приятели… те играеха на “Кой може да плюе най-далече” в къщата на Саня. Саня спечели, защото Коля и Андрюха се ядосваха, а Саня се усмихваше. –
Момчета, някой е дошъл да живее в празната къща. Хайде да отидем и да видим. – Настигайте, който е последен, това е свинската опашка. И ние побягнахме към следващата улица.
Това беше второто лято, в което една къща беше залостена с дъски. И днес, когато търсех приятелите си, до тази къща спря камион и едри мъже в сини комбинезони разтоварваха всякакви дивани и скринове. Когато изтичахме до къщата, до камиона стоеше един дебел, плешив мъж.
Той свали бейзболната си шапка и избърсваше потното си лице с носна кърпичка. – Деца, откъде мога да взема вода? – Мога да донеса от вкъщи. – Или можете да пиете на колоната и да си измиете лицето. – Благодаря, момчета. Ще ни изведете ли навън? – Хайде, ще ви покажем. Не е далеч. Чичо, кого доведете? – Една сериозна дама на възраст.
Баба е добра дама, не я обиждайте тук. – Не, никого не обиждаме. Защо е сама? – Защото си няма никой друг. Това е всичко, което знам. Е, още веднъж ви благодаря, момчета. Спасихте ме от жажда, а също и приятелите ми.
Имам кофа, пълна с вода за тях. А сега си вършете работата. Утре елате и се срещнете с нас. Тръгнахме обратно към нашата улица, а Андрийка остана да гледа как разтоварват камиона. Мечтаеше да стане шофьор на големи коли и се надяваше да измоли да седне в шофьорската кабина за известно време.
Много му харесваше миризмата на бензин. Андрий се покатери на една стара ябълка пред къщата и наблюдаваше. Седеше там тихо като мишка, за да не го прогони някой. Изведнъж долу, под мястото, където седеше, чу гласа на баба си: “Съжалявам, млади приятелю. Не искам да те безпокоя, но наистина не искам да прекарам нощта навън тази вечер.
Изгубих си ключовете някъде. Можете ли да се качите до прозореца и да ни отворите вратата отвътре? Андрей отначало беше объркан, но после енергично поклати глава в знак на съгласие. Със сигурност не искаше тази странна старица с кичур коса на главата си да прекара нощта на улицата. – Казвам се Андрюша и ще ви помогна. Нямам нищо против, ако чичовците ми помогнат да стигна до прозореца.
“А вашето име е?” “Олга Николаевна.” “Приятно ми е да се запозная с вас. Андрей скочи от дървото и се приземи до малка сивокоса старица с мили кафяви очи. – А с какво обичаш пирожките си, Андрюша? – С конфитюр, с лук и с яйца. -Добре.
Когато се установя тук, ела ми на гости след три дни. Ще те почерпя с чай и пай. И нашият приятел се покатери през прозореца, за да отвори вратата на странната старица. Къщата беше празна и прашна.
Но Андрюша беше успял да скъса някъде ризата си и беше тъжен. “Вкъщи ще получиш такъв колан от майка си, няма да си щастлив. Новата баба спаси нашия приятел. Тя запази ризата и обеща да я поправи до утре сутринта. От този ден нататък Андрийка имала баба.
Тя му четеше приказки, поправяше и плетеше чорапи. Няколко пъти Андрюша и майка му идвали в дома ѝ да ядат питки и канили баба Оля у тях на обяд. А веднъж баба Оля се разболяла. Андрюша сготви картофи за баба си в техните униформи, а аз му помагах. Баба ми Ния отдавна ме научи как да включвам газта и да я запалвам със запалка.
Също така ходехме да й вземаме лекарства и варяхме грис. Колюня дори нагряваше печката, когато през есента нощите ставаха по-хладни. Разбира се, възрастните ни помагаха много, но Андрей се грижеше най-много за баба си Оле. Тя беше неговата баба. И ние се радвахме за него. Сега, както всички деца, той има своя странна, но скъпа баба.
