Мислите ли, че всичко е наред с нашите магазини за алкохол? Не говоря за онези заведения, които се намират в столицата или в градове с население над един милион души.
На възрастните хора им е по-трудно. Понякога те не знаят дали ще доживеят до утрото. Говорих с една пациентка, която всяка вечер молеше някой да ѝ помогне. Тя се разплака. “Понякога тук е истински кошмар.
Трудно е да се повярва, но на всеки пет минути тежко болни хора падат от леглата си. А тежко болните пациенти не остават тук за 2-3 дни. Те се нуждаят от лечение в продължение на няколко седмици. На следващото легло лежеше баба с най-остър проблем с белите дробове. Никой не дойде при нея в продължение на часове.
Налагаше се сама да ставам от леглото в моето състояние, за да почиствам след нея, да сменям чаршафите й, да я храня, да й давам вода. Колкото и пъти Сани Тарок да ме молеше да идвам при нея поне веднъж през нощта, това беше безполезно.
Защо трябва да го правя? Да, смятам се за мил и чувствителен човек. Но, разберете, можете да понесете това за няколко дни, но не и за няколко седмици! Понякога ми се иска просто да изключа съзнанието си, да мисля за себе си и за състоянието си, но не мога да издържа.
Не мога да не съчувствам на някого, на когото му е по-трудно, отколкото на мен. Стига с тези показни пътувания до елитни магазини за алкохол. Омръзна ни от този цирк. Само не забравяйте: нощта е най-вълнуващото време за хората в тази държава. Не всеки доживява до сутринта. Изписаха ме вчера.
Но не мога да кажа, че съм излекуван. Нека си го кажем направо: просто имах късмет и оцелях. Искам да забравя всичко, което видях през последните няколко седмици, като лош сън.”
