Аня и 4-годишният ѝ син Витя слизат от автобуса на напълно непознато място. Това беше мястото, където живееше бащата на Витя.
Те отидоха в магазина, за да купят торта в чест на своя познат. Аня попита продавачката: -Бихте ли ми казали къде е къщата на Иванови? Продавачката отначало се засмя, а после започна: – “Имаме половин село Ивановци, а и аз съм Ивановка. Кои искаш?”
-Синът им се казва Витя. -Те са двама. Баща им не си е направил труда да ги кръсти и им е дал едно и също име. Единият живее близо до реката, а другият – в края на селото. Продавачът ѝ казал номерата на къщите, Анна си купила торта и отишла да ги потърси. Къщата край реката беше красива и голяма.
Имаше висока ограда и по всичко личеше, че къщата е съвсем нова. Аня почука. Един старец й отвори вратата: “Момиче, кого искаш? Факт е, че това е неговият син. Старецът веднага поканил момичето вкъщи, а жена му била много щастлива, че има скъпи гости. Те седнали на масата и започнали да пият чай и сладкиши.
-“О, толкова се радваме, че Витя напусна този свят… той загина преди година в армията. “Как се запознахте?” – попита баба. – “Случи се случайно… пресичахме се няколко пъти и когато разбрах, че съм бременна, Витя вече беше заминал.
Запомнила съм само името на селото, от което беше. Баба ми започна да ми показва албум със снимки. Малкият Витя беше много хубаво момче, но Аня не разпознаваше възрастния Витя: -Така че, синът на другия Витя – каза дядото с горчивина и поведе Аня към втората къща.
– “Галя, излез. Тук са едно момиче и синът й Витя. -Какво? Още един? Не, нямаме нужда от повече. Има ли нужда от пари? – Не, просто исках да запозная сина си с баща му. -Той е в затвора, върни се след пет години и го запознай.
-Не й обръщай внимание, нека да отидем у нас, защото последният автобус за града вече е тръгнал – каза дядото на Ани. “Коя е тази жена, Галя?” – попита Аня. – “Това е първата жена на Витя. Той често излиза, имат три деца в двора си, едното от тях е от жена, която не познаваме. Тя го е оставила и е заминала. И сега Халия го отглежда.
Тя така и не успява да се запознае с бащата на детето, но това е прикрита благословия. Защото бабата и дядото толкова се привързали към малката Витя, че Аня останала при тях цяла седмица и обещала да се връща често.
