През уикенда майката на Макс идва на гости на Анна и Макс. Тя живееше в малко село и обичаше да идва в града на гости на сина си, за да зарадва семейството му с приготовленията си. “Ето малко краставици, тук направих кисели домати. А ето и сирене, в тази торбичка има кайма…
– Мамо, защо толкова много неща? Трудно е да се носи. – Макс, всичко тук е мое, прясно. Какво купуваш тук в магазините си – само химикали. През лятото отидох в гората, набрах малини и ви донесох три бурканчета сладко. Макс и Аня обичаха дните, когато майка им им идваше на гости; за Аня тя беше като собствената ѝ майка, а не като свекърва ѝ.
Имаха топли отношения, никога не се караха и никой не поучаваше никого. На следващия ден Аня и свекърва ѝ се уговориха да отидат заедно да пазаруват след нейната работа. Аня обичаше да се разхожда из града със свекърва си и да ѝ разказва за всичко като екскурзовод.
Уговориха се да се срещнат в офиса на Аня в 18:00 часа. На работа Аня се опитваше да направи всичко перфектно, за да не я задържи шефът ѝ. Тя не искаше да закъснее за срещата със свекърва си. Точно когато Аня се канеше да си тръгва, шефът ѝ я хвана по средата на пътя: “И искаш да наречеш това адекватен доклад? “Значи това не са моите документи… моите бяха в синята папка.” “Не ме интересува, видях те, попитах те.
Анна трябваше отново да седне на бюрото си. Тя обясни с няколко думи на свекърва си, че ще закъснее. Но свекърва ѝ била свирепа жена.
Тя отиде в офиса на Ани, намери шефката ѝ и ѝ каза в очите, че не смята, че има право да кара служителката си да закъснява повече от един ден, камо ли да преработва чужда работа.
“Слушай, скъпа моя, така е дори по-добре. Щом се отнасят толкова неуважително към теб, значи няма нужда да работиш за тях. Ще ти намеря нова длъжност, можеш да разчиташ на мен – успокои ме свекърва ми. И тя го направи. На новото място заплатата е по-висока, а екипът е по-приятелски настроен.
