Трябваше да има промени в нашия офис. Казаха, че племенницата на готвача трябва да намери работа при нас.
Всички наши момчета бяха объркани и вече мислеха как да спечелят сърцето на това момиче, за да получат добра позиция. Тя се появи – и всички се заеха с работата. И аз много я харесвах, но забелязах, че е някак уморена.
Но поддръжниците й станаха по-малко, когато разбраха, че има десетгодишна дъщеря. Толкова я харесах, че един ден реших да я поканя в парка на разходка.
Когато ме попита с каква компания ще се разходим, й казах да вземе дъщеря си с нея. Излязохме на разходка в парка и срещнах дъщеря й. С нея станахме много добри приятели. Имахме много общи неща. Момичето явно се влюби в мен веднага и аз също я обикнах. Скоро започнахме да се срещаме официално.
След това отидоха в службата по гражданското състояние – и започнаха да живеят заедно. Щастието ми нямаше граници. Гледах я и не можех да повярвам, че е моя. С дъщеря й бяхме в много добри отношения, въпреки че тя понякога се срещаше с баща си. Но изведнъж всичко се промени.
Бях диагностициран с нелечим рак. Трябваше да замина за лечение в Израел. Чичото на жена ми много ни помогна, събрахме и всичките си спестявания – и заминах за лечение в Израел.
Един ден дъщеря ми дойде при мен и ми донесе пари. Първоначално не разбрахме откъде е взела такава сума. Както се оказа, тя организира събиране чрез интернет, за да ме излекува. Не мога да опиша какво изпитах в този момент, просто избухнах в сълзи. Винаги съм я обичал много, но не съм предполагал, че и тя ме обича като член на семейството. Предстои ни още дълъг и труден път, но съм сигурен, че ще го извървим – всички заедно.
