От дълго време в интернет се разпространява една история, която много хора ще сметнат за неправдоподобна.
Но не забравяме, че в действителност животът върти такива “сюжети”, че всеки режисьор може да си “почине”. Ще бъде интересно да се наблюдава до края. Иван се връщаше от нощната си смяна, уморен неимоверно. Искаше му се да се прибере вкъщи, да се изтегне на леглото си и да заспи дълбоко. Работата беше тежка, но не можеше да си намери работа никъде другаде след освобождаването си от колонията.
Имал дори повече късмет от мнозина – екип от работници на смяна го взел в апартамент под наем. В неговото положение можеше само да се надява на каравана в близост до работата си. Той мина по пряк път през парка с надеждата да стигне до входа възможно най-бързо. Пред себе си видя голям вързоп на една пейка. Когато се приближи, той се стресна. Увито в някаква кърпа или одеяло, пред него лежеше бебе.
Иван спря в дълбоко отчаяние. Тялото му плачеше за сън. Душата му изтръпна при мисълта, че може би детето е лежало в парка в продължение на много часове през късната есен. Предпазливостта го предупреждаваше да не се забърква в тази история с криминалното си досие. Накрая младият мъж взе решение.
Беше немислимо да завлече малко дете в апартамент, в който живееха 15 мъже. Затова той придърпа бебето до себе си и се насочи към двуетажната сграда, покрай която често минаваше.
Там имаше сиропиталище. Иван обясни ситуацията. Беше момиче. Приемната сестра каза: “Няма бележка от мама. Нека я наричаме Ирина Ивановна.” “Е, нека да е така”, усмихна се Иван. По този повод мъжът често започваше да се замисля за живота си. Вече нямал семейство, но някак си му се искало да има топлина и уют. Иван често мислеше за своето намерено дете и дори понякога се обаждаше в дома му. Когато Иришка пораснала, той започнал да я посещава с подаръци.
