в неделя на кръщенето, името на детето все още е в съзнанието ми Със съпруга ми бяхме поканени на кръщенето. Сестрата на най-добрия му приятел и наш кръстник беше родила първото си дете. Не знам защо ни покани – ние нямаме нищо общо с нея, но ми беше неудобно да откажа.
В същото време със съпруга ми решихме да не ходим на банкета – просто да се качим до църквата, да я поздравим и да си тръгнем. Това беше всичко. В края на краищата имахме две малки деца с нас и не можехме да ги оставим при бабите им, а и не искахме да ги оставяме при непознати. Нека ви кажа веднага, че семейството на това момиче живее в селото.
Когато видях тълпа от хора пред малката църква, си помислих, че цялото село е дошло. Вероятно беше така. Разбира се, след церемонията всички тези хора отидоха на ресторант, за да празнуват във весела компания. А героите на събитието спретнаха пиршество, на което да се наслади целият свят. Кръстникът ни казваше, че на всяка сватба на празник има всичко.
Прасета на масите, цигани с мечки и танци до сутринта. Това е толкова селски вариант на кръщене на бебе, че не го разбирам. Но не това ме порази най-много, а начинът, по който родителите са кръстили момиченцето.
Това, което чух, беше отвъд моето разбиране. Готов съм за различните Евелини, Адели и Глории. Но за първи път чувам това име. Табита! Какво мислиш? Лично аз попитах няколко пъти, тъй като не можех да разбера напълно как звучи.
Отначало със съпруга ми мислехме, че това име има японски корени. Но вчера прочетох в интернет, че то е гръцко. Ясно е, че православният свещеник е отказал да кръсти момичето Табита. Затова избрахме името Татяна за кръщенето ѝ. Честно казано, не обичам да съдя родителите за начина, по който кръщават децата си.
Мисля, че това си е тяхна работа. И никой няма право да им налага своите възможности. В тази ситуация не осъждам нито един от тях, просто съм изненадан. Това е всичко. Удивен съм и от богатото въображение на моите родители. И съчувствам на момичето, което цял живот ще живее под името Табита Петровна Кривошиева.
Точно така звучи пълното име на детето. Когато една моя съученичка кръсти дъщеря си Франческа – в чест на папа Франциск – си мислех, че няма да чуя по-яки варианти. Но не. Животът е красив и винаги може да ни изненада повече.
В този случай името Табита ме зарадва. Разбира се, ако дълго време наричате детето си така, можете да свикнете с името. Може би с течение на времето дори на мен няма да ми се струва толкова нелепо за руските реалности. Мненията на хората са важни за майката на детето – тя чете тази статия. Онзи ден отишли да регистрират детето – мислели дали да напишат Табита или Татяна (както я кръстили).
Родителите имали съмнения: толкова много роднини били против името Табита. На мен също не ми харесваше и й го казах открито. Що се отнася до свещеника (или свещеничката), той предложи Тауифа. Но родителите ми не харесаха този вариант. Благодаря на всички!
