Ирина отиваше на работа; беше вече 10 часа сутринта, искаше да пресече площада, но нещо я спря; постоя минута на входа и тръгна по дългия път, който минаваше през трапезарията. Едно момче на около четири години седеше до трапезарията; то беше свело глава и си шепнеше нещо;
Ирина настигна момчето и неволно го чу да казва: “Не искам мама да пие, не искам това, искам играчки и много храна! Не искам мама да пие! – Момче, как се казваш? Изгубил ли си се? – Аз съм Миша, не съм се изгубил, мама ми каза да седя тук! – Тя отдавна си е тръгнала? – Току-що, отиде до магазина, ще се върне след малко! Ирина продължи по пътя си.
Вечерта, когато свърши всичките си задължения, тя се прибра вкъщи; нарочно мина през столовата; вечер печеха вкусни кифлички и тя често си ги купуваше. Когато Ирина се приближи до трапезарията, видя Миша отново да седи на пейката; той оглеждаше всяка фигура и тъжно гледаше как минават родителите и децата. – Здравей, Миша, помниш ли ме?
– Помня! – Мама пак ли отиде до магазина? – Още не се е върнала! – Как може да не се е върнала, много време мина! Хайде да отидем в трапезарията, гладен си, ще те нахраня! Миша се усмихна тъжно и се изправи; Ирина взе кифличките и купи това, което Миша искаше.
Искането на момчето я зашеметило: “Мога ли да си взема елда с компот?” Ирина почти се разплакала: той не поискал кифлички или сладкиши, а елда с компот. Двамата седнаха и започнаха да ядат. Мишка ни разказа за себе си: той е на пет години, но мисли като възрастен, живее в малка стая с майка си, която постоянно пие и кара мъже.
Никой няма нужда от Мишка, той ходи на пазара сутрин и се връща чак вечер; там има добри лели, които го хранят, а той от своя страна им помага да сортират плодовете и зеленчуците.
Ирина отива в полицейския участък при съпруга си микола, разказва му всичко и след седмица органите по настойничество идват при мишко и го отвеждат в сиропиталището; няколко месеца по-късно майка му е лишена от родителски права и за първи път от пет години насам мишко яде по пет пъти на ден и гледа анимационни филми, преди да си легне. ирина идва в сиропиталището всеки ден и в същото време събира документи за осиновяване.
Ирина има късмет: съпругът ѝ е полковник от полицията; процедурата по осиновяване минава бързо и след два месеца Миша вече живее в дома си в голяма детска стая с много играчки. Николай веднага се привързва към Миша; оказва се, че имат много общо помежду си.
Николай много обичаше да рисува, Мишка също, Николай обичаше да играе шах, а Мишка беше добър играч на петгодишна възраст. Мишко казваше, че мъжът на майка му го е научил да играе: той бил единственият мъж, който се грижел за Мишко и го хранел, а понякога дори ходели в парка, но след два месеца майка му го изгонила.
Микола също така обичал да прави нощни разходки из града или да седи на покрива, а Мишко седял на прозореца и гледал в далечината, когато се стъмни. Николай започнал да води Миша на нощни разходки и скоро двамата се сприятелили и не им останали никакви тайни.
Николай записал Миша в школа по бойни изкуства и го научил да защитава слабите, а чрез центъра за обучение на полицейски кучета си купил овчарско кученце. ирина не можела да се насити на мъжете си и скоро разбрала, че е бременна. Тази новина вдъхнови всички. Николай направо летеше от щастие:
“Имам най-добрия син, искам да имам любима дъщеря и няма да намериш никой по-щастлив от нас!” Миша подскачаше от радост и за първи път от шест месеца наричаше Ирина своя майка: “Мамо, моля те, роди ми сестричка, ще се грижа за нея и ще я закрилям! А ако е братче, ще го науча да защитава слабите!
Ирина се гордее с момчетата си, бременността не е много гладка и навреме се ражда здраво момиченце, Соня. Мишка сам избрал името, дори специално се научил да чете, за да намери най-красивото име за сестра си. С течение на времето Миша наистина се грижеше за сестра си.
Той я хранеше, дори я къпеше, ако майка ѝ позволяваше. Бебето порасна, тя навърши една година и те решиха да празнуват в един увеселителен парк. Божата краставица видяла сапунените мехури и побягнала след тях; от нищото се появило куче, което се счупило и се затичало право към детето! Мишка не се уплаши и се затича към кучето, а възрастните дори нямаха време да реагират. Голямото, разярено куче нападнало Мишка;
Микола се втурнал да спасява сина си, а Ирина изтичала при момиченцето и я хванала на ръце. Микола успял да издърпа Мишка от кучето, доколкото можел; линейката, реанимацията и лекарите никога не били виждали толкова сериозни наранявания от кучета; не можели да кажат дали Мишка ще оцелее, или не.
Няколко дни по-късно Мишко дошъл в съзнание; Ирина дежурила до леглото на сина си и първият му въпрос бил: “Жива ли е Соня?” “Не се притеснявай, сине, Соня е добре, ти си истински мъж, истински боец, гордея се с теб! Но моля те, недей да правиш това повече, изплаши ни с баща си!”
Два месеца по-късно Миша се върна вкъщи, на Сонечка много ѝ липсваше брат ѝ, тя го следваше почти две седмици, а когато Миша отидеше в клас, на всеки пет минути тичаше до вратата и питаше: “Там ли сме?” А Ирина и Николай се смееха и отговаряха: “Скоро, много скоро брат ти ще се върне
